14 Февруари – любопитно

Моника Иванова Иванова, 3 курс Медицина

Историята на празника Св. Валентин

 

Безспорно най-романтичният празник през годината е денят на
Св. Валентин. Макар и признат като официален празник само в 
6 държави, на 14 февруари празнуват влюбени двойки от
цял свят. Те показват любовта си разменяйки си подаръци,
цветя, картички и сладкиши.
 

 Историята на празника е свързана с древен римски лекар на име

 
Валентин . Той се грижел лекарствата, които предписвал на 
своите болни, винаги да имат приятен вкус. За тази цел смесвал
горчивите сиропи с вино, мед или мляко. Макар че в онези
времена в Рим преследвали християните, той станал свещеник
. Валентин живял по времето на Клавдий II , който водил
множество войни. Kогато броят на новите войници в армията
започнал да намалява, Клавдий решил, че причината е в
привързаността на войниците към дом и семейство. Тогава
отменил всички сватби и годежи . Въпреки това Валентин
продължавал тайно да венчава влюбените двойки.
 

 

Свещеникът се влюбил в сляпата дъщеря на затворнически страж,
чиято слепота обещал да излекува. Един ден обаче римските
войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата и
го арестували, заради това, че нарушавал заповедта на Клавдий
за венчавките. Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната 
му присъда, но не спирал да мисли за сляпото момиче. Помолил
да му дадат хартия и мастило и написал прощално любовно
писмо на момичето. Изпълнили присъдата в същия ден, на 
14 февруари 270 година. Когато девойката отворила писмото,
намерила вътре жълт минзухар . Тя взела върху дланта си
минзухара и станало чудо: зрението й се възстановило и тя 
видяла блестящия му цвят. Писмото било подписано: от твоя
Валентин.
През 496 г. римският папа Геласиус забранил веселите 
празници в чест на бог Пан, и обявил 14 февруари за ден на
свети Валентин.
 И днес хората показват своята привързаност и любов като
изпращат в този ден картички и цветя на своите любими.

В България денят на влюбените се празнува отскоро. Едни 
празнуват Св. Валентин, други – Трифон Зарезан . В някои
български училища на видно място се поставят “любовни
пощенски кутии” , където учениците изпращат картички и
анонимни любовни послания до тайни или явни възлюбени.
 
Хормоните на любовта
 За да разберат мистерията, капризите и силата на романтичната любов, древните се молели на Купидон – безсмъртният пакостник, в чийто плен рано или късно попадали всички, и пред който хората изглеждали абсолютно безсилни.
 Науката обаче дава друга гледна точка по въпроса. Изследвайки човешката натура, учените открили, че да бъдеш влюбен (от пръв поглед или завинаги) е функция на хормоните и в тях няма почти нищо „капризно“ и божествено. Стрелите на Купидон са всъщност химически вещества, които „заливат“ мозъка и карат хората да се държат по странен начин. Именно в скритата сила на биохимията са кодирани най-съкровените човешки отношения.
  Трудно е човек да забрави физическите и емоционални „фанфари“, които възвестяват пристигането на любовта. За съжаление обаче, още по-трудно е да ги запази. Ако романсът върви добре, спиращият сърцето звън на телефона, който някога сте очаквали с трепет, се превръща в обикновено позвъняване. А скритите погледи с копнеж се превръщат просто в първото и последното лице, което виждате всеки ден.
  Трайната любов неизбежно стига до фазата на привързаност, която е много по-дълбока, но много по-малко вълнуваща от онова първо безумно влюбване. Любовта може най-добре да бъде видяна като биологичен импулс, който включва страст, романтична любов и привързаност. Тези три стадия са различни като опит, но имат една обща цел: успешно възпроизвеждане на рода.
  Похотта ни праща на лов за потенциални партньори, романтичната любов стеснява фокуса и енергията ни до само един човек, докато привързаността ни окуражава да останем с този партньор достатъчно дълго, за да отгледаме децата си. Тези три фази са перфектно управлявани от нервнохимичните реакции в организма. За всяка една от тях отговарят определени хормони – невротрансмитери.
    Допаминът е веществото, което ни позволява да поддържаме романтичната любов уникална, опияняваща и различна. Нивата на допамин и норепинефрин „прииждат“, когато човек се среща с непознатото. В началната фаза на романтичната любов, те пораждат такава възбуда, че човек губи желанието за храна и сън.
  Французите сравняват това състояние с мълнии и светкавици, а по-малко романтичните англоговорящи го наричат „любовна болест“. Практичните американци приравняват любовта с наркотична пристрастеност. „Независимо дали мотиваторът е кокаин или девойката от 4-я етаж, високите нива на допамин и норепинефрин „наелектризират“ мозъка и карат човек да полудее“, категорична е Хелън Фишер, изследовател-антрополог от Ню Джърси. И допълва, че „романтичната любов е импулс, ненаситен глад, хомеостатична липса на равновесие, която ви подтиква да преследвате определен партньор и да изпитвате емоции като въодушевление и надежда или отчаяние и гняв“.
  Влиянието на допамин в края на краищата утихва. Той е последван от т.нар. „пазители на любовта“ – вазопресин и окситоцин. Това са хормони, които водят до привързаност за по-дълго време.
  Изследователите предполагат, че окситоцинът или т.нар. „хормони на гушкането“, които се отделят по време на секс, улесняват връзката между партньорите, необходима за отглеждане на децата. Въпреки че ни карат да се чувстваме „топло и уютно“, комбинацията от тези хормони не могат да постигнат онази емоция, характерна за високите нива на допамин. И за това си има логично научно обяснение. Окситоцинът практически потушава нивата на допамин и норепинефрин.
  Има обаче начин да върнем тръпката от първите дни, твърдят учените. Отделянето на допамин може да бъде предизвикано като се правят нови неща. „Когато правим нещо ново, това покачва нивото на допамин и вероятно намалява прага на способността ни да чувстваме романтичната любов“, казва Фишер. С други думи, новите и различни преживявания могат да бъдат достатъчно стимулиращи, за да ви накарат да изживеете отново онова, което е било толкова вълнуващо във връзката ви с вашия партньор в началото.
  Всъщност, има няколко проучвания, които показват, че двойки, които правят заедно нови и различни неща, съобщават за по-голяма удовлетвореност от връзката си, както и за повече романтика в отношенията си, отколкото двойки, които имат по-рутинни навици. Степента на търсене на нови усещания обикновено е в добро съотношение при щастливо-женените двойки. В свои изследвания, психологът Марвин Зукерман от университета на Делауеър е открил голямо несъответствие в резултатите, определящи склонността за нови изживявания у партньорите, които са решили да търсят спасение за брака си чрез терапия.
  „Обикновено партньорът, който не е от типа „търсачи на силни усещания“, настоява за консултация при психолог“, обяснява Зукерман. Най-добрата комбинация е, ако и двамата партньори се нуждаят от малко нови преживявания. „Те са щастливи един с друг и не приемат другия като „навик“, твърди Зукармен. По думите му най-лошата комбинация е брак между авантюрист и домошар, защото те просто не могат да разберат интересите и нуждите на другия. А в такива случаи дори хормоните не помагат.






ОЧАКВАЙТЕ НАШАТА КАМПАНИЯ ПО СЛУЧАЙ 14 ФЕВРУАРИ !!!