170 участници се включиха в обединеното издание на традиционните форуми „Наука и младост“ и „Дни на медицинската наука“, които бяха официално открити днес в Аудиторния комплекс на МУ-Пловдив. В продължение на два дни студенти, докторанти и млади учени от всички медицински университети в страната представят свои научни разработки, обзори и клинични случаи в областта на медицината, денталната медицина, фармацията, общественото здраве и здравните грижи. Ще бъдат представени и най-високо оценените вътреуниверситетски проекти на МУ-Пловдив.
„Младежко научно дружество „Асклепий“ – основен идеен двигател и организатор на научния живот сред младите кадри на университета, запалва първоначалната искрица към науката и дава възможност за изява. Аз също съм направила първия си постер на това събитие и вярвам, че някои от вас след време ще бъдат на моето място, за да открият поредното издание“, обърна се към участниците зам.-ректорът по научноизследователската дейност проф. д-р Мария Токмакова, дм.
Подборът и селекцията на лекции, доклади и теми е направена от председателя на „Асклепий“ д-р Димитър Пенков, дф.
Първата пленарна лекция „Защо наука? Защо в МУ-Пловдив?“ бе на проф. Виктория Сарафян – дългогодишен ръководител на катедрата по медицинска биология в МУ-Пловдив.
„Науката отваря очи, хоризонти, учи на дисциплина и постоянство, на екипна работа, усъвършенства ни в специалността, която сме избрали, помага за нашето академично развитие. Първата крачка е идеята, но за да я реализираш, трябва да действаш, да експериментираш, да грешиш и да имаш добри учители и ментори, които да те коригират“, каза в мотивационната си лекция проф. Сарафян. И увери студентите че МУ-Пловдив е водещ университет в иновациите, с модерна инфраструктура и съвременна апаратура, т.е. разполага с отлични условия за правене на наука.
С пленарни лекции се включиха също проф. Бласе Билак от университета „Сейнт Джон“, Ню Йорк, Радмила Филева – оперативен координатор на Програмата за стратегически изследвания и иновации за развитие на МУ-Пловдив, и IT специалистът Дончо Минков.
Одобрените научни работи са публикувани като статии в пълен текст в сборника с научни съобщения „Наука и младост“, който е част от Националния референтен списък на съвременни български научни издания с научно рецензиране.
