Медицински университет – Пловдив взе активно участие в работния семинар „Пътна карта за научноизследователските университети в България (2026–2036 г.): Визия за устойчивост и глобална конкурентоспособност“, проведен на 17 юни 2026 г. в София. Форумът беше организиран от Мрежата на изследователските университети в България и събра над 90 представители на изследователски университети, научни организации, държавни институции, бизнеса и иновационната екосистема.
Форумът беше открит от Атанас Пеканов, заместник министър-председател с ресор управление на европейските средства, който призова изследователските университети да бъдат амбициозни, така че България да подобри позициите си в световните университетски класации през следващите години. В събитието участваха и заместник-министрите на образованието и науката акад. Николай Витанов и проф. Сеня Терзиева.
От името на МУ-Пловдив проф. д-р Николета Трайкова, дм, заместник-ректор „Проектна дейност“, представи постигнатите резултати от участието на висшето училище в инициативата за изграждане на мрежа от изследователски университети, както и стратегическите приоритети за следващия етап от неговото развитие.
Сред основните постижения беше отчетено успешното изпълнение на проекта „Програма за стратегически научни изследвания и иновации на МУ–Пловдив (ПСНИИР-МУП)“, реализиран по Националния план за възстановяване и устойчивост. В рамките на проекта са осъществени 19 приложни научноизследователски разработки, насочени към създаване на иновативни решения и интелектуална собственост с потенциал за приложение в здравеопазването и индустрията.
Значителни резултати са постигнати и в областта на патентната дейност, като университетът е подал 11 международни патентни заявки и 2 заявки за промишлен дизайн при цел от 9 международни заявки. На национално ниво са подадени 7 патентни заявки и 5 заявки за полезен модел, като вече са издадени 5 полезни модела.
В десетте стратегически научни направления на университета участват 290 изследователи, като над 170 са пряко ангажирани в научноизследователски екипи. Научните направления обхващат ключови области като прецизна медицина, онкология, невронауки, фармацевтични нанотехнологии, 3D биопринтиране, дигитални технологии в медицината, инфекциозни заболявания и здраве в контекста на околната среда.
В своята презентация проф. Трайкова очерта визията за периода 2026–2036 г., включваща надграждане на постигнатите научни резултати, развитие на персонализираната медицина и по-ефективно използване на научната инфраструктура чрез партньорства с индустрията.
Сред стратегическите приоритети се открояват разширяването на дигитализацията и внедряването на технологии, базирани на изкуствен интелект, в научноизследователската и образователната дейност. Пет от реализираните проекти вече включват разработки, базирани на изкуствен интелект. Като перспективни области са посочени икономика на здравеопазването, екология и здраве, както и усъвършенстване на механизмите за комерсиализация на научните резултати. Университетът работи и по разработването на първото в България електронно сестринско досие с потенциал за национално внедряване.
Въз основа на опита си в технологичния трансфер университетът предложи създаването на национален фонд за рискови инвестиции, който да подпомага развитието на иновативни научни разработки – от доказване на концепцията до прототипиране и прединдустриално внедряване.
Участието на Медицински университет – Пловдив в изработването на бъдещата Пътна карта за научноизследователските университети потвърждава утвърдените му позиции като водещ център за научни изследвания, иновации и трансфер на знания в България. Постигнатите резултати, активната патентна дейност и ясната визия за развитие до 2036 г. затвърждават приноса му към изграждането на конкурентоспособна научна и иновационна среда и към укрепване на позициите на България в Европейското изследователско пространство.