Световният ден на беса е учреден през 2007 г. с идея да повишава осведомеността за заболяването и пропагандира неговото премахването в световен мащаб. Всяка година той се отбелязва на 28 септември. Тази дата е избрана, тъй като е годишнина от смъртта на Луи Пастьор – виден френски химик и биолог. Почти всички инфекции с бяс са водели до смърт, докато Пастьор, заедно с Емил Ру, не разработят първата ваксина срещу бяс през 1885 г.
В края на 70-те и началото на 80-те години на 19-ти век Луи Пастьор e известен и уважаван лекар във Франция, благодарение на откриването на микробната пастьоризация и ферментация и ваксините срещу птича холера и антракса при животните.
През 1881 г. в Лион ветеринарният лекар Пиер-Виктор Галтие разработва първата ваксина срещу бяс при животни, макар и с малък ефект при модел опитни животни. Той предполага, че поради дългия инкубационен период на беса, тя може да се използва като лечебно средство. Тези интересни наблюдения приковават интереса на Луи Пастьор върху беса.
Той не успява да култивира причинителя или да го види под микроскоп (през 1903 г. ще се открие, че е вирус), но провежда важни експерименти. За целта използва зайци, на които предава неизвестния инфекциозен агент чрез специално подбрани суспензии. Те са получени от гръбначния мозък на заразени с бяс кучета. Пастьор изсушава техния мозък, докато пробата стане почти невирулентна. Впоследствие той разбира, че вместо отслабени, пробите съдържат убити инфекциозни микроорганизми. Така Пастьор несъзнателно създава втори основен клас ваксини – атенюирани (инактивирани ваксини). Петдесетте кучета, ваксинирани с този материал, не развиват бяс. Днес се знае, че атенюирането е резултат от вирусните пасажи, а не от изсушаването.
На юли 1855 г. при Луи Пастьор довеждат 9-годишното момче Джоузеф Майстер, многократно нахапано от бясно куче три дни по-рано. Съдбата на момчето да развие бяс и да загине е предречена. След известно колебание от Луи Пастьор (той не е лекар, а и няма данни за ваксината при хора), в присъствието на двама лекари се прилага първата доза ваксина. Момчето получава общо 13 дози за 11 дни и оцелява, без да развие никакви прояви на бяс. До края на 1885 г. още няколко експонирани на бясно животни хора са ваксинирани и спасени по този начин. Славата на Луи Пастьор се разчува по света и през 1886 г. с тази ваксина се лекуват 350 лица, от които само един развива бяс.
По-късно, създадената от Пастьор и Ру първа генерация ваксина, е заменена с клетъчно културелна – безопасна и високоефективна. Ваксини, подобни на началните, получени от нервна тъкан, все още се използват в някои развиващи се страни. Въпреки че са много по-евтини, те не са толкова ефективни и носят известен риск от неврологични усложнения.
Луи Пастьор се превръща в национален герой и световна знаменитост. Благодарение на дарения се създава институтът „Пастьор“в Париж, а впоследствие и негови клонове в много страни в света, с основна начална цел ваксинация срещу бяс. В годините институтът „Пастьор“ се налага като един от водещите фактори в борбата с инфекциозните, паразитните и имунните заболявания и като световен център за разработка на медикаменти и провеждане на биомедицински изследвания. Благодарение на направените там открития, съвременната медицина е в състояние да контролира и лекува такива опасни и смъртоносни в миналото заболявания като дифтеририя, тетанус, туберкулоза, полиомиелит, грип, жълта треска, холера, хепатит В. През 1983 г. там е изолиран вирусът HIV, който причинява Синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН).
Малко са болестите, пренесли в историята смесица от омраза и суеверие, от научни факти към фолклор с легенди за вампири. Смята се, че Едгар Алън По може да е починал от бяс в Балтимор, предвид разнообразието на клиничните прояви на болестта.
Последният случай на бяс при хора у нас е във Варна през 2001 г. при 6-годишно дете, ухапано от неваксинирано куче.