28 юли – световен ден за борба с хепатита

Световният ден за борба с хепатитa се отбелязва всяка година на 28 юли, като обединява света под една определена тема. През 2021 г. темата е „Хепатитът не може да чака“. Този ден има за цел да повиши осведомеността за глобалната тежест на вирусния хепатит и да доведе до реални промени в превенцията и лечението на това заболяване.

Нa 28 юли 1923 г. е роден Baruch Blumberg, пионер в областта на вирусния хепатит. Отбелязвайки този ден, ознаменуваме и неговия рожден ден.
Въпреки чe жълтеницата е известна още от времето на Хипократ, в продължение на 2000 години няма друго фундаментално откритие в проучването и профилактиката на вирусния хепатит, каквото е откриването на австралийския антиген от проф. В. Blumberg.

Предположението за вирусната етиология на хепатитите възниква по време на Втората световна война, но учените не успяват на изолират вирусите на тъканни култури или от опитни животни.

Забележителен напредък се отбелязва през 60-те години на 20 век от изследовател, който по онова време не се занимава с хепатология – Baruch Blumberg, американски лекар с еврейски произход. Неговото откритие, както на много пионери в науката, изглежда „случайно“, но e потвърждение думите на L. Pasteur: “Добрите идеи идват само при подготвените умове!”.

Като студент по медицина B. Blumberg изучава редица тропически заболявания в малкия миньорски град Суринам в Южна Америка, където живеят различни етнически групи. Бъдещият лекар забелязва, че някои от тях са по-възприемчиви към елефантиаза, докато други – не, въпреки че еднакво са изложени на заболяването. По-късно той предполага, че различната възприемчивост се корени в генетичната предразположеност на хората. По това време методите на модерната молекулярна биология още не са открити. Учените се опитват да свържат нееднаквата възприемчивост към заболявания с наличието на различни белтъци в кръвта.

B. Blumberg решава да използва имунологичен подход и събира серуми от различни краища на света. Предполага, че пациенти с чести кръвопреливания от голям брой различни донори вероятно образуват антитела срещу „полиморфните“ серумни протеини. За да докаже твърдението си той използва техниката дифузия на агар в гел.

В колаборация с H. Alter (Нобелист по медицина за откритието на вируса на хепатит С, 2020) Blumberg тества серуми от пациенти с множествени кръвопреливания с панела серуми, събрани по света. През 1963 година двамата откриват, че серумът на хемофилик от Ню Йорк реагира със серум от другия край на света – на абориген/местен жител от Австралия. В експеримента със серума от Австралия реагира само 1 от 24 серума на хемофилици. Поради рядкостта на антигена вероятността той да е инфекциозен агент е по-голяма отколкото да е в резултат от генетична вариация. Въпросният антиген се установява нерядко и при пациенти с левкемия, често получаващи кръвопреливания, но по изключение при здрави лица. Учените назовават мистериозния антиген Австралийски (Аu). По-късно вирусологът A. Prince ще докаже, че Аu се свързва с хепатит B инфекцията и е повърхностният антиген на вируса (HBsAg).

Впоследствие В. Blumberg установява, че Аu закономерно се доказва при пациенти с Даун синдром, живеещи в институционални заведения, но не и при новородени със същото заболяване. Това е първият ключ, който води до извода, че Аu е инфекциозен агент.

През 1966 година В. Blumberg открива Аu при 12-годишно момче със синдрома на Даун, заболяло от хепатит, но негативно за Аu при предишно изследване. Групата учени изследват Аu при пациенти с и без хепатит и установяват, че той е по-чест при тези с хепатит. Хипотезата драматично се затвърждава, когато лаборантка при В. Blumberg заболява от хепатит, а Аu се доказва в кръвта й. Техниката, която B. Blumberg и Н. Alter използват за откриване на Аu, не е достатъчно чувствителна за скриниране на донорската кръв. По стечение на обстоятелствата, научната любознателност на R. Yalow и S. Berson, работещи в областта на диабета, довежда до създаването на новия чувствителен радиоимунологичен метод. Аu е първият инфекциозен маркер, който се определя чрез този метод. Това дава възможност за първи път да се скринира кръвта на донорите и намалява посттрансфузионните хепатити със 70%. Създателката на теста R. Yalow, разделя с двама учени Нобеловата награда за физиология или медицина през 1977 година.

Благоприятният ефект от откриването на Аu не се ограничава само до протекция на получаващите кръв, той отваря възможност за предпазване на всички възприемчиви към хепатит В инфекцията. Чрез електронна микроскопия екипът на B. Blumberg наблюдава малки частици в кръвта на лица, положителни за Аu. Някои от тях са без нуклеинова киселина и неспособни да причиняват заболяване, но стимулират имунен отговор.

Заедно с I. Millman, B. Blumberg предполага, че от тези частици може да се направи ваксина срещу хепатит В. Ваксината първоначално е получавана от плазма на инфектирани индивиди. По-късно е заменена с рекомбинантна ваксина, произведена в дрожди. Тя спасява милиони от хепатит В инфекция. Ваксината се счита и за първата противоракова, тъй като хепатит В е водеща причина за чернодробен карцином.

През 1976 година Нобеловата награда за физиология или медицина е връчена съвместно на американците B. Blumberg и C. Gajdusek за техните открития „относно нови механизми за произхода и разпространението на инфекциозни заболявания“.
Нобеловите награди се присъжат всяка година на личности, чиято работа е с най-голям принос за благото на човечеството. Едва ли А. Nobel си е представял колко хора ще се стремят към тези отличия. Вече повече от 100 години Нобеловите награди са еталон за световни достижения в науката.

Изготвил:
проф. д-р Радка Комитова
Катедра по инфекциозни болести, паразитология и
тропическа медицина, МУ-Пловдив