На 29 април се отбелязва Световният ден на имунологията, една от най-динамично развиващите се съвременни науки.
Много от епохалните научни открития през последните десетилетия са направени от имунолози-нобелисти – за фагоцитозата, комплемента, кръвните групи, имунологичната толерантност, главния комплекс на тъканната съвместимост, контрола на имунната система, моноклоналните антитела, ролята на дендритните клетки в придобития имунитет.
За първи път Денят на имунологията е отбелязан в Европа през 2005 г. по предложение на Стивън Кауфман, тогавашен президент на Международната асоциация на имунологичните дружества. От 2007 г. това събитие се чества и от световната имунологична общност.
Седмицата преди 29 април е посветена на първичните имунни дефицити (ПИД) – вродени дефекти на имунната система, които се проявяват с чести, хронични и рецидивиращи инфекции, както и с развитието на автоимунни и злокачествени състояния.
И днес значението на имунологията за опазване на индивидуалното и общественото здраве е голямо. Безпрецедентната епидемия от КОВИД-19 постави редица предизвикателства пред имунолозите в целия свят – създаването на прецизни тестове за диагностика и проследяване на заболяването, генериране на модерни и ефективни ваксини, проучване на развитието на заболяването и продължителността на имунния отговор след преболедуване и ваксиниране. Смисълът на този ден е да обърнем отново внимание на значимите имунологични постижения за напредъка на медицината, да подчертаем необходимостта от съхраняване на имунното ни здраве и развитието на политики за неговото усъвършенстване.
На 29 април всички имунолози в света се обединяват, за да представят достиженията в клиничната имунология пред обществеността, значението й за развитието на медицината и биологията при диагностиката и лечението на редица заболявания с участието на имунни механизми – инфекциите, имунните дефицити, туморите, автоимунните болести, алергиите, трансплантационните и репродуктивните нарушения.