На снимката: Мемориал, издигнат в Женева, по повод 30 години от ерадикацията на вариола, 2010 г.
Сред пандемията COVID -19 нека да си спомним, че на 8 май се отбелязват 41 години от ерадикацията на вариола (едрата шарка) – първата и единствена инфекциозна болест при човека, която е вече в историята. Координираните усилия освобождават света от болест, която някога е убивала до 35% от заразените, а други е оставяла с деформиращи белези или слепота.
Характеристиките на заболяването, наличието на ефикасна ваксина и интензивната Ерадикационна програма под егидата на СЗО, в комбинация допринасят за този триумф.
Характеристика на заболяването
Вариолата е антропоноза – боледуват само хората и няма животински резервоар, който да съхранява вируса на заболяването. Пустулозният обрив е толкова характерен, че е достатъчен да се заподозре заболяването. Визуалната диагнозата е лесна и не се налагат изследвания.
Заболелите могат да заразяват 2-3 дни след повишаване на температурата, особено след изява на обрива. Състоянието им се влошава рязко и те не са в състояние да напускат домовете си. Взривовете от вариола са в ограничени сегменти на населените места, което улеснява епидемичните мерки.
Наличие на ефективна ваксина
Първата ваксина срещу вариола е създадена от Едуард Дженър през 1796 г. Тя симулира продължителен имунитет и не се налага реимунизация. Поради дългия инкубационен период, приложена до 4-тия ден след инфектирането, ваксината предпазва от заболяване или води до леко протичаща вариола.
В резултат на ваксината разпространението на тази инфекциозна болест в развитите страни бързо намалява. Разпределението на наличните дози по света дълго време е нeсправедливо и само когато започват глобалните усилия за изкореняване на това заболяване през 1967 г. и всички страни имат достъп до ваксината, се стига до ерадикация през 1980 г.
Интезифицирана ерадикационна програма на СЗО (1967 – 1977)
През 1967 г. СЗО възприема по-гъвкав подход към ваксинационните програми. Както показва историята, новата стратегия е толкова успешна, че се използва при ограничаване на хеморагична треска Ебола в периода 2014-2016 г.
Ранната диагноза, изолацията на заболелите, проследяването на контактните и селективната (пръстеновидна) ваксинация – ваксиниране на всички, които биха били в контакт със заболелия, са ключов момент на програмата.
Последният случай на вариола е през 1977 г. при 23-годишния Али Маалин, готвач в болница Meрка в Сомалия. Той оздравява и става защитник на ваксините.
Два случая в резултат на лабораторна инфекция се регистрират в Англия през 1978 г. – последните известни при хора.
През октомври 1979 г. СЗО удостоверява ерадикацията на вариолата, официално приетa на 33-та Световна Здравна Асамблея, 8 май 1980 г. Ваксината е преустановена във всички страни.
Вариолен вирус с научни цели в наши дни се съхранява официално в две лаборатории – в САЩ и в Русия. Въпреки че вариолата се приема като история съществува риск тя да се завърне като биологично оръжие. Това опасение се засилва драматично след терористичната атака на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. Първо САЩ увеличава запасите си от ваксина срещу вариола, а след това и други страни като Израел и Обединеното кралство, последват примера.
Светът побеждава вариолата благодарение на невероятната проява на глобална солидарност и наличие на ваксини. „Същата солидарност, която имахме при вариола, сега е необходима повече от всякога за победа на COVID -19“ д-р Тедрос Гебрейесус, СЗО