Стихове, пословици и поговорки, фрагменти от любими произведения или просто поздрави прозвучаха на 15 езика на празника, организиран от Департамента по езиково и специализирано обучение на МУ-Пловдив. Фестивалът на езиците даде началото на събитията от календара за 25-годишнината на ДЕСО.
„Департаментът стои върху стабилна основа, с ясна визия за развитие и непрекъснат устрем към усъвършенстване. Днешното събитие, чрез което изразяваме уважение към нашите студенти от различните краища на света, е резултат от съвместната работа на преподавателите от всички секции. Рядко се замисляме колко съвършено нещо е езикът – чрез него не просто общуваме, а създаваме общества. Но той е и отговорност – да сме изразители на езика на любовта и добротата, а не да говорим на езика на омразата“, обърна се към присъстващите директорът на ДЕСО доц. Димитър Мирчев. Той подчерта, че в днешния глобален свят е все по-необходимо да се учат езици, които се забравят, ако не се практикуват, но това не може да се случи с майчиния.
Поздрав съм участниците и гостите от името на академичното ръководство поднесе институционалният Еразъм координатор проф. Елена Фиркова. Тя се върна в годините назад и даде пример със себе си, когато й се наложило да пребивава в Китай. Не само не можела да свикне с храната, но никой не говорил с нея, затова си поставила за цел да научи местния език и до края на престоя си овладяла 5000 йероглифа. „Знам, че българският е труден, но бъдете упорити и ще усетите красотата му“, обърна се тя към студентите.
Поема от Карел Ханек Маха на чешки, поезия на фарси, историята за Момотаро на японски и разговора на Лисицата с Малкия принц на френски прозвучаха от студенти на майчиния им език. Публиката аплодира цитата от Аристотел: „Великият лекар е този, който се грижи за хора, които другите смятат вече за обречени“, произнесен на гръцки. Стихотворението „Слушам Истанбул“ бе изпълнено на турски, а стих от Яковленко – руски. Присъстващите разбраха как е „здравей“, „благодаря“ и „довиждане“ на шона – език, който се говори главно в Зимбабве, чуха и арабски пословици. Прилика между български и санскрит се оказа, че има, доказателство за което е еднаквото звучене на думи като огън, брат, падам и бадем. Мъдрост за вярата в силата на човешкия дух бе казана на пенджаб. Оказа се, че на акански начинът на произношение променя и смисъла на думите. На неаполитански – език, който се счита за застрашен от изчезване, бе изпълнена песен с посланието да бъдем това, което искаме, а не което другите мислят за нас.
За духа на празника допринесоха българските и чуждестранните студенти, обединени във вокална формация UniMed Voices. На финала всички участници изпълниха заедно легендарния хит за мира и разбирателството между всички хора по света, написан от Майкъл Джексън и Лайнъл Ричи – „We Are the World“.