Проф. д-р Мариана Мурджева е новоизбраният тази есен ректор на Медицинския университет в Пловдив. Завършила е Гимназия с преподаване на английски език под тепетата, а после и МУ – Пловдив, специалност „Медицина“. Има две специалности – по микробиология и клинична имунология. Специализирала е в Лондон, Тюбинген, Будапеща, Наймиген. Зам.-ректор по международно сътрудничество и проектна дейност в университета 2 мандата. Ръководител на Катедрата по микробиология и имунология при МУ – Пловдив и началник на Лабораторията по микробиология при УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Преподава на български и англоезични студенти в МУ -Пловдив.
Обучава специализанти и докторанти. Участва в държавни изпитни комисии за специалност по микробиология и клинична имунология. Зам.-председател е на Българската асоциация по клинична микробиология и председател на Експертния съвет по клинична имунология при МЗ.
Има над 200 научни публикации, над 400 цитирания, 2 патента, съавторство в 15 учебни помагала, учебници и монографии, както и участия като ръководител, координатор и изпълнител на повече от 40 научни проекта с национално и международно финансиране. Номинирана от БЛС за лекар на годината (2013).
– Проф. Мурджева, спечелихте изборите в МУ в оспорвана битка само с един глас преднина и съперниците Ви побързаха да обявят, че това е победа на статуквото над промяната. Какво ще запазите от миналото и какво смятате да промените в университета?
– Ако статукво се нарича очевидният напредък на МУ – Пловдив за последните 8 години, значи оценката на някои за развитието на университета не е обективна и реалистична.
МУ – Пловдив доказа, че е
вибрираща, динамична, академична структура, стремяща се към позитивни промени.
Има много добри политики, които могат да се запазят, и те не са статукво -мултикултуралната среда от студенти, подобряване на условията на работа, укрепване на международните контакти, непрекъснатото подпомагане на учебната и изследователската дейност.
В програмите на останалите кандидати бяха включени цели, голяма част от които вече бяхме постигнали през изминалите години.
През следващия мандат промени ще има и те ще бъдат в посока на цялостна дигитализация на дейностите, подобряване на качеството на обучение, създаване на реален медико-дентален център, разширяване на дейността на изследователските центрове.
Ще продължи изграждането на модерна инфраструктура, подчинена на образователни и научно-практически задачи.
– В мандатната си програма сте заложили цялостна дигитализация, какво ще включва тя?
– Дигитализация на административното обслужване – кандидатстудентска кампания с онлайн записване и заплащане на такси; създаване на електронно студентско досие; електронна главна книга; електронен регистър на проекти и научноизследователска дейност, стипендии, ползване на общежития, студентски столове, спортни съоръжения, библиотека.
– Как ще осъществите намерението си за увеличаване на приема на медсестри и акушерки – дефицитни професии на пазара на труда, за които обаче няма много желаещи кандидат-студенти?
– Необходима е по-добра реклама на специалността.
Ще обмисля внимателно възможността за разкриване на филиал в друг град след анализ на потребността и желанието на бъдещи кандидат-студенти от региона, които нямат финансовата възможност да се издържат в големия град.
Друг момент е
инициирането на адекватни промени в единните държавни изисквания за специалностите медицинска сестра и акушерка.
Това може да бъде предпоставка за улесняване на следването. Например в рамките на задължителните според европейските изисквания 4600 часа общ хорариум за медицинска сестра могат да се намалят теоретичните часове на обучение в полза на практическите и това да направи следването по-привлекателно.
– Имате идея за стартиране на преговори с други МУ и МОН за актуализиране на единни държавни изисквания. Кои и от какви нови дисциплини и междудисциплинарни програми има необходимост в степен „бакалавър” и „магистър”?
– Единните държавни изисквания не са променяни от години, а вече е наложително. Дентална имплантология, регенеративна медицина, репродуктивна медицина, палиативни грижи в медицината, спешна медицина могат да влязат като учебни дисциплини в магистърските програми. Центърът за професионално развитие може да предложи
краткосрочни обучения за болногледачи, дентални асистенти, асистенти за термални процедури.
– Какви иновативни магистратури планирате в партньорство с бизнеса и чуждестранни вузове?
– В областта на денталната медицина и общественото здраве сме стартирали контакти за съвместни магистратури с партньори от фирми и университети от бившите съветски републики.
– Каква ще е целта на Департамента за обучение през целия живот, който искате да разкриете? Какво още ще се промени в структурата и инфраструктурата?
– Департаментът за обучение през целия живот ще бъде наследник на отдела за следдипломно обучение. В момента към този отдел има над 1000 специализанти годишно – това е с ранг на факултет. Освен за обучение на специализанти този департамент може да ръководи продължителната квалификация на академичните кадри в университета, дори и след придобиването на специалност. Това включва предлагане на различни специализирани курсове, включително за преподавателски компетенции, индивидуално обучение, информиране и подпомагане на участия в семинари, конгреси, конференции, симпозиуми. Структурирането на Департамента ще бъде съобразено с изискванията на Закона за висшето образование.
Друг необходим отдел е този по акредитация и рейтинг, който ще анализира мястото на МУ – Пловдив в национални и международни рейтингови системи и ще подпомага институционалната и програмните акредитации.
– На срещата на кандидат-ректорите със студентите бе поставен въпросът за по-висока квалификация и езикова подготовка на преподавателите и прозрачност на изпитите, като се премахне субективният момент. Какво ще направите в тази посока?
– Вече работим – започнахме задълбочен анализ на качеството на преподаване в партньорство със студентите. Предстоят срещи с преподавателите от катедрите за изясняване на необходимостта от надграждане на езиковата им компетентност. И сега има правила за провеждане на 3-етапния изпит съгласно Правилника на МУ – Пловдив – входящ тест, писмен и устен изпит в присъствие на 3-членна комисия. Просто
трябва да се спазват и да има контрол на катедрено, факултетно и институционално ниво.
– Обявявайки подкрепата си за Вашата кандидатура, бившият ректор проф. Стефан Костянев заяви, че „ректорът е ловец на студенти, бавачка на хабилитирани преподаватели, рефер на декани и професионален гадател”. Каква е Вашата дефиниция, в която припознавате и себе си?
– Който познава добре патоафористичното творчество на проф. Костянев, няма да бъде учуден от това оригинално определение. Формално ректорът е най-висшият администратор в университета, но реално трябва да е лидер, човек с доказани безспорни успехи и способност да ръководи академичната общност принципно и уверено.
– На кое женско оръжие ще разчитате като първата дама на ректорския пост?
– Оръжията са атрибут на хората, които желаят да водят войни. Женски или мъжки, оръжията за битка не са приоритет в действията ми. Разчитам на подходите за диалогично и толерантно, но твърдо и принципно управление.
Елица Кандева
Вестник „Марица“