„С изключение на чистата, безопасна питейна вода, нито едно човешко начинание не може да съперничи на имунизацията в борбата с инфекциозните болести и намаляването на смъртността.” (S. Plotkin)
Преди 2020 г. периодът от концепцията за ваксината до нейното лицензиране е продължавал около 10-15 години. Разработването на ваксина срещу COVID-19 само за 11 месеца е изключителна победа и става възможно благодарение на дълги години фундаментални проучвания върху нова ваксинална платформа, известна като информационна РНК (mRNA). В основата ѝ са иноваторите от Университета в Пенсилвания, Каталин Карико и Дрю Вайсман, удостоени на 24 септември 2021 с тазгодишната престижна американска награда „Ласкер“ за клинични медицински прoучвания за откриването на нова терапевтична технология, базирана върху модификацията на иРНК. Спешността на пандемията, донорствата от правителства и наличието на новата ваксинална платформа дават възможност за бързо производство, неизвестно в историята на ваксините дoсега.
Каталин Карико е унгарски биохимик. Нейното пътуване в науката е трудно и познато за много жени учени имигранти, засенчени от мъжкото доминиране. Тя зaвърша биохимия и придобива докторска степен в Университета в Сегед. През 1985 г. емигрира със семейството си от комунистическа Унгария в Пенсилвания, САЩ. Не всичко минава по план след бягството й от комунизма. В края на 80-те години научната общност се фокусира върху DNA, която се разглежда като ключ към лечението за заболявания като рак. Но основният интерес на Карико е mRNA – генетичният код, който дава на клетките инструкции как да произвеждат протеини. По това време изследванията върху mRNA предизвикват критики, тъй като имунната система реагира срещу тези нуклеинови киселини със силна възпалителна реакция. Обикновено учените могат да изолират само малко количество mRNA от проба, а получените mRNA са много нестабилни. Затова за Карико е изключително трудно да получи финансиране или подкрепа за своите изследвания. През 1995 г. тя е на път да стане професор в Университета в Пенсилвания, но вместо това е понижена в ранг на изследовател.
През 1997 г. случайна среща с Дрю Вайсман, имунолог, наскоро дошъл в Университета в Пенсилвания, поставя начало на тяхната колаборация и преобръща живота ѝ. След 8 години съвместната им работа се увенчава с успех. Те разработват синтетична хибридна mRNA (базата уридин е заменена с псевдоуридин), която не предизвиква разрушителния възпалителен отговор. Така се ражда идеята за mRNA технология, която ще бъде използвана за производство на ваксина. По-късно се установява, че пакетирана в липидни наночастици, модифицираната mRNA става стабилна (защитена от хидролизиране) и се доставя на рибозомите. След като даде инструкции за синтез на определен белтък, mRNA деградира и се унищожава от организъма.
Работата на Карико и Вайсман привлича вниманието на двама изследователи с ключово значение – канадския биолог по стволови клетки Дерик Роси, който по-късно участва в учредяване на Мoderna и ВioNTech, бъдещ партньор на Pfizer. През 2013 г. започват изследвания върху ваксината срещу бяс, грип, Zika вирус, цитомегаловирус и Chikungunya вирус, все още на ниво експериментални проучвания.
По щастливо стечение на обстоятелствата фундаменталните проучвания завършват преди пандемията, подготвяйки фармацевтичните компании за очакван успех. mRNA васкините доказат, че са безопасни и ефикасни. Тяхното производство бързо може да се увеличи. Досега са поставени близо 1 билион дози с възможност да достигнат от 2 до 4 билиона до края на 2021 г. и 2022 г. – в глобалната борба с COVID-19. За съжаление, съществува голямо неравенство в разпределение на тези животоспасяващи препарати, тъй като ваксините основно се поставят в икономически-развитите страни.
mRNA платформата възвестява зората на ново направление във ваксинологиятa и дава възможност за протекция и срещу други инфекциозни болести – подобрение на грипната ваксина и разработване на ваксини срещу 3те големи „убийци“ – туберкулоза, малария и HIV инфекция, срещу които конвенционните методи са сравнително рефрактерни. Д. Вайсман продължава да работи в Пенсилвания, а K. Карико е заместник-президент на ВioNTech
Платформата проправя път и на нови RNA терапии като протеинова замяна, RNA интерференция, PRISPR-Сas генетично инженерство. RNA революцията едва започва.
Упоритата работа и постиженията на двамата учени олицетворяват аспектите на научния прогрес. Големите открития започват с една малка стъпка, пътят е дълъг, труден и изисква вяра, упоритост, знания, умения и не на последно място, късмет, който в случая идва последен. Може би е трагична иронията, че е необходима пандемия, за да бъде работата на К. Карико окончателно призната.