Луи Пастьор – живот, достоен за Нобелова награда

(200 години от рождението на Луи Пастьор)
„Последната дума имат микробите“ Луи Пастьор
Има личности, които с гениалността си удивляват човечеството. Независимо от областта, в която са работили, някои от тях са дръзнали да променят нашите разбирания за света. Един от тях е Луи Пастьор, утвърден пионер в науката. Във времето на продължаващи заплахи от възникващи или повторно появяващи се инфекциозни заболявания, от COVID-19 и полиомиелит до маймунска вариола, е вдъхновяващо да погледнем към наследството на Пастьор, роден преди 200 години.

Химик по образование, заедно с Фердинанд Кон и Роберт Кох, той се счита за един от основателите на бактериологията. Учен, на когото дължим няколко невероятни подобрения, повлияли качеството ни на живот, както и методи, които помагат в борбата с болестите и запазването на различни видове храни. Първото откритие, на което се основава кариерата му, е оптичната асиметрия на молекулите. Процесът на пастьоризация, изобретен и кръстен на него, и използван за първи за запазване и съхраняване вкусовите качества на виното, днес се прилага за запазване на плодови сокове или мляко. Пастьор е признат за един от основателите на зародишната теория за болестите и откривател на анаеробните микроорганизми. Неговите усилия променят фундаментално начина, по който хората гледат на инфекциозните болести и се борят с тях чрез ваксини. Той разработва ваксини срещу птича холера и антракс при животните, а тази срещу бяс при човек се приема за най – голямото му откритие.

След успеха на ваксината срещу антракс, Пастьор се фокусира върху микробния произход на болестите. Често се казва, че английският лекар Едуард Дженер е открил ваксинирането, а Пастьор е изобретил ваксините. Почти 90 години след като Дженер започва имунизацията срещу вариола, Пастьор разработва друга ваксина – първата срещу бяс, неизменно фатално заболяване. Терминът „ваксина“ е въведен от Пастьор. Победата над беса е последното му начинание.

Пастьор подозира, че причинителят е микроб, но твърде малък, за да се види под микроскоп. Затова той решава да използва изцяло нов подход – да изолира причинителя на жива тъкан – гръбначни мозъци на зайци, и провежда важни експерименти. Пастьор предава на зайците серийно неизвестния инфекциозен агент чрез специално подбрани суспензии. Те са получени от гръбначния мозък на заразени с бяс кучета. Toй изсушава техния мозък при стерилни (метод разработен от Емил Ру) условия, докато пробата стане почти невирулентна. Впоследствие, 50 кучета, ваксинирани с този материал, не развиват бяс. Пастьор разбира, че вместо отслабени, пробите съдържат убити микроорганизми. Така почти несъзнателно той създава втори основен клас ваксини – атенюирани живи ваксини. Днес се знае, че атенюирането е резултат от вирусни пасажи, а не от изсушаване. До тогава Пастьор няма доказателство, че неговите ваксини ще бъдат ефективни и при хората. С неохота (Пастьор не е бил лицензиран лекар) на 6 юли 1885 г. Пастьор използва ваксината в присъствието на двама местни лекари, за да лекува 9-годишния Джоузеф Майстер, жестоко нахапан от съседско бясно куче. Момчето получава общо 13 дози и оцелява в добро здраве. След няколко месеца Пастьор прилага успешно ваксинната и при 15- годишно овчарче, многократно нахапано от бясно овчарско куче. Славата му бързо се разнася по света. Ако изследванията върху ферментацията издигат Пастьор в научната среда и ваксината срещу антракс го прави национален герой, то ваксината срещу бяс му спечелва статус на жива легенда. Първата успешна ваксина при човек се свързва с името на Дженер, но на Пастъор дължим основните принципи на ваксинирането и дизайна на ваксините. С ключово значение е концепцията му за микробната вирулентност. Той установява, че тя е променлива и може експериментално да се редуцира и се използва за разработване на ваксини. С ваксината на Пастъор през 1886 г. са спасени 350 лица, от които само едно развива бяс. Три години по-късно отваря врати институтът Пастьор в Париж благодарение на международни парични дарения, а Пастьор е негов директор до смъртта си. В различни страни се разкриват станции за ваксиниране срещу бяс. През 1889 г. в Института се организира първият в света курс по микробиология. Днес той е престижен и уважаван център в борбата с инфекциозните и имунните болести, за разработка на медикаменти и провеждане на биомедицински изследвания. За усилията си да променят хода на откритията и да подобряват и спасяват животи, учени от Института Пастьор са удостоени с 10 Нобелови награди от 1901 г. досега.

В своя лекция Луи Пастьор казва: „Шансът облагодетелства само добре обучения ум“. Той има невероятното умение да прилага своя брилянтен и подготвен ум към почти всички дилеми, пред които е изправено човечеството. Пастьор умира няколко години преди да започне връчването на Нобеловите награди, но неговият невероятен живот на открития и приноси към науката медицина, инфекциозните болести, микробиологията и имунологията му отреждат място сред най-великите учени за всички времена.

Автор:
Проф. д-р Радка Комитова, дм
Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина
Медицински университет-Пловдив