Международната седмица на първичните имунни дефицити и Световният ден на имунологията с фокус върху ваксините
МУ-Пловдив отбелязва Международната седмица на първичните имунни дефицити и Световният ден на имунологията с пресконференция на 22 април от 12ч. в Заседателната зала на Ректората с участието на академичното ръководство и преподаватели на МУ-Пловдив, лекари от УМБАЛ „Св. Георги”-Пловдив и представители на пациентски организации.
В седмицата, посветена на имунологията, правим равносметка на постигнатото в учебната и научната университетска дейност, постиженията в диагностиката и лечението на ПИД, стартираме имунизирането на студенти с ваксина против хепатит В и предлагаме безплатни прегледи и консултации от университетски лекари на 28 и 29 април от 10 до 12ч. в университетските клиники по Педиатрия, Професионални болести и алергология и Лабораторията по имунология.
Имунологията – науката за имунитета като съвкупност от неспецифични и специфични защитни механизми на организма при болести и срещу микроорганизми, токсини и чужди клетки, отново е във фокуса на съвременното общество. На 29 април за осми пореден път е Световният ден на имунологията, предложен да се чества най-напред от Европейската федерация на научните дружества. На този ден се подчертава значението на научните имунологични открития и постиженията в диагностиката, лечението и профилактиката на имунологично-обусловените заболявания – инфекции, тумори, автоимунни болести, алергии, трансплантационни усложнения и репродуктивни нарушения. През 2014г. акцентът на Световният ден на имунологията са ваксините, чрез приложението на които се предотвратява развитието на инфекциите и епидемиите.
Поне 20 нобелови награди са присъдени на над 30 учени, работили активно в областта на имунологията. Сред тях са: Мечников (за фагоцитозата), Борде (за комплемента), Ландщайнер (за кръвните групи), Бърнет и Мидауър (за имунологичната толерантност), Бенасераф, Досе и Снел (за Главния комплекс на тъканната съвместимост), Йерне (за контрола на имунната система), Кьолер и Милщайн (за моноклоналните антитела), Бютлър, Хофман и Щайнман (за ролята на дендритните клетки в придобития имунитет).
Класическата имунология е свързана с медицинската епидемиология. Най-ранното споменаване на концепцията за имунитета датира от 430 година пр.н.е. във връзка с чумна епидемия в Атина. “Хора, които са боледували от болестта и са се възстановили, могат да помагат на болните, без да прихванат заболяването повторно” – разкрива древногръцкият историк Тукидит. Едва през 19 и 20 век била развита научната теория за имунитета. Имунната система е нашата крепост срещу нашественици-агресори в организма. Изградена от милиарди клетки, тя представлява почти 1/10 част от човешкия организъм. Клетките на имунната система са разпръснати из цялото тяло – в лимфни възли, слезка, тимус, чревна лигавица. Ако бяха събрани, те биха образували орган с големината на мозъка или черния дроб. Около 1/10 от клетките на имунната система са в периферната кръв, което позволява тяхното изследване при различни заболявания.
Седмицата от 22 до 29 април, предхождаща Световния ден на имунологията, е посветена на първичните имунни дефицити – редките болести, в които през последните години са съсредоточени усилията на имунолози, педиатри, генетици, пулмолози, гастроентеролози и хематолози от цял свят. Първичните имунни дефицити се характеризират с вродена липса или недостатъчност на имунни фактори, които правят болните податливи на чести инфекции. Повтарящите се тежки настинки, отити, синуити и чревни разстройства са сигнал за дефицит на имунната система.
Тези болести са не само имунологичен проблем, а изискват тясна колаборация между медици, пациенти, фармацевти и здравни институции като НЗОК и МЗ за поставяне на точна диагноза и започване на навременно лечение. От една година благодарение на усилията на българските имунолози за повечето първични имунни дефицити терапията вече се реимбурсира от здравната каса и е достъпна за голяма част от болните.
Проф. д-р Мариана Мурджева, дм, мзмКатедра Микробиология и Имунология, МУ-Пловдив