Медицински университет – Пловдив беше домакин на хибриден семинар на тема „Качеството на въздуха и здравето в България“. Събитието се организира съвместно от Медицински университет – Пловдив и Институт за здравни ефекти, САЩ (Health Effects Institute, https://www.healtheffects.org/) и е част от проекта на Института за здравни ефекти „Замърсяване на въздуха, източници и здравни въздействия в югоизточна Европа”, финансиран от Фонда за чист въздух (Clean Air Fund).
Семинарът събра водещи специалисти от България, Европа и САЩ – изследователи, лекари и политици, ангажирани с качеството на атмосферния въздух в България.
Водещи на събитието бяха доц. д-р Ангел Джамбов, дмн (Медицински университет – Пловдив) и д-р Палави Пант (Институт за здравни ефекти). Приветствени слова изнесоха Ректорът на МУ-Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева, дм, мзм и Председателят на Института за здравни ефекти Даниел Грийнбаум.
В предобедната сесия първа лекция върху здравните ефекти от замърсения въздух представи проф. д-р Зорана Андерсен – професор по епидемиология на околната среда от Университета в Копенхаген, Дания и Председател на Комисията за околна среда и здраве в Европейското респираторно общество.
Д-р Александър Симидчиев запозна участниците във форума с актуални данни за влиянието на замърсения въздух върху здравето и обществената значимост на проблема в България, като подчерта ключовата роля на комуникацията между различните заинтересовани страни, необходимостта от ангажиране на клиничните лекари с проблемите на мръсния въздух и отражението му върху здравето на техните пациенти, както и нарастващото приложение на гражданската наука при измерването и определянето на излагането на населението на замърсен въздух.
Д-р Веселка Христамян (МУ-Пловдив и „Дишай Пловдив“) изрази обществената си позиция и значението на гражданските инициативи за подобряване качеството на въздуха, като илюстрира това с някои положителни примери за взаимодействието между гражданите и Община Пловдив. Проф. Десислава Петрова-Антонова от Институт GATE ( СУ „Климент Охридски”) представи работата на екипа си за разработване на дигитални близнаци на населените места в подкрепа на изследванията и оценките на качеството на въздуха и здравето в България.
Д-р Палави Пант и доц. д-р Ангел Джамбов запознаха участниците във форума с данните от специалния доклад за състоянието на въздуха в България „Тенденции в качеството на въздуха и здравето в България: Специален доклад за състоянието на въздуха в световен мащаб“, изготвен от Института за здравни ефекти, съвместно с български учени, сред които доц. д-р Ангел Джамбов. Пълният текста на доклада е наличен на https://www.stateofglobalair.org/resources.
Според експертния доклад, през 2019 г замърсяването на въздуха, основно с фини прахови частици, е било 7-мият най-значим рисков фактор за преждевременна смърт в България, довел до 11 000 смъртни случая. Въпреки спада на нивата на основните замърсители на въздуха през последното десетилетие, 100% от населението живее в райони, където се превишават препоръките от СЗО за фини прахови частици. Смъртността от замърсен въздух в България е най-високата в Югоизточна Европа и почти два пъти над световната смъртност, дължаща се на замърсяването на въздуха, или между 10 и 20% от смъртните случаи от дихателни и сърдено-съдови заболявания и диабет в страната. 68% от тези случаи са при възрастни над 70 години. Битовите източници са допринесли най-много за смъртните случаи, следвани от производството на енергия, разнасяният от вятъра прах, както и селското стопанство.
В заключение, беше отбелязан напредък в намаляването на нивата на замърсяване на въздуха през последното десетилетие, повишаване на обществената осведоменост и нарастващ импулс за действие, увеличаване на достъпните данни за замърсяването на въздуха от мрежите за наблюдение на гражданската наука и разширяване обхвата на българските изследвания. От друга страна, замърсяването на въздуха се оказва водещ рисков фактор за смърт и увреждане, енергийната бедност и достъпът до чиста енергия остават ключови проблеми и има недостатъчен достъп до качествени данни за експозицията на населението.
В следобедната сесия се състоя панелна дискусия, модерирана от доц. д-р Ангел Джамбов, върху бъдещите перспективи за подобряване на качеството на въздуха. Участие взеха Борислав Сандов, вицепремиер по политиките в областта на климата и министър на околната среда и водите, Даниел Грийнбаум (Институт за здравни ефекти, САЩ), д-р Веселка Христамян (МУ-Пловдив и „Дишай Пловдив“), д-р Влатка Маткович (HEAL, Белгия) и Драгомира Раева (Сдружение „За земята”). Панелистите дискутираха върху настоящите проблеми и решения за подобряване на качеството на въздуха в страната, като очертаха ключовата роля на сътрудничеството между изследователи, лекари и експерти от гражданското общество. Беше изтъкната ролята на научните изследвания за информиране на политики и решения за подобряване качеството на въздуха и здравето.