Работните екипи на Националната научна програма „Електронно здравеопазване в България (е-Здраве)“ представиха резултатите от постиженията си в рамките на заключителна конференция, която се провежда в Медицински университет – Пловдив на 1 и 2 декември.
При официалното откриване на форума проф. д-р Благой Маринов, зам.-ректор по научноизследователска дейност, прочете пред присъстващите поздравителния адрес от името на ректора проф. д-р Мариана Мурджева: „Щастливи сме, че резултатите от Националната научна програма „Електронно здравеопазване в България (е-Здраве)“ на Министерството на образованието и науката ще бъдат отчетени именно в нашия университет. Смятам, че постигнатите успехите от съвместната работа ще дадат тласък в развитието на електронното здравеопазване и ще доведат до интегриране на така необходимите иновации, които да улеснят медиците в изпълнение на ежедневните им технически задължения и да им осигурят повече време за същинския лечебно-диагностичен процес“, се казва в приветствието на проф. Мурджева.
Участниците поздрави и проф. д-р Диляна Вичева, зам.-ректор по международно сътрудничество и проектна дейност на МУ-Пловдив: „Добре дошли в нашия иновативен университет. Вие сътворявате нещо ново, което е изключително полезно за нас лекарите – електронното здравеопазване. То е бъдещето на България.“
Националната научна програма „Електронно здравеопазване в България (е-Здраве)“ стартира на 16 ноември 2018 г. с решение на Министерски съвет и се изпълнява от консорциум от 7 партньорски екипа от МУ-София, МУ-Пловдив, МУ-Плевен, СУ „Св. Климент Охридски“, БАН, ТУ-София, и ТрУ-Стара Загора.
„Демонстрираме готови продукти и прототипи и представяме перспективите пред тяхното приложение. С гордост можем да потвърдим, че основната цел на програмата – изграждане на научен капацитет за решаване на проблемите през електронното здравеопазване в България, е постигната“, каза при откриването на събитието проф. д-р Нонка Матева, ръководител на Катедра по медицинска информатика, биостатистика и електронно обучение във Факултета по обществено здраве на МУ-Пловдив. Катедрата участва в НПП е-Здраве като представител на университета.
„Електронно здравеопазване означава използването на информационни и комуникационни технологии, здравни продукти, услуги и процеси, съчетани с организационни промени и нови умения с цел да се подобрят както здравето на гражданите, така и ефикасността при предоставянето на здравни услуги. Електронното здравеопазване предполага събиране и обработка на големи обеми клинична информация“, обясни координаторът на НПП е-Здраве проф. Димитър Чаръкчиев.
Той подчерта, че програмата се разработва в отговор на съществуващи реално проблеми като: липса на оперативна съвместимост между различните софтуерни продукти, използвани от лекари и медицински звена; недостатъчно добре регламентирана защита на личните данни и липса на прозрачност при използването им; прекъсване на връзките между лечебните заведения и липса на стимули в лечебните заведения за участие в обмена на клиничната информация; ръчно неколкократно въвеждане на информация за пациенти и много други.
Задачата пред работните екипи е била въвеждане на европейски и международни стандарти. В следващите месеци, според проф. Чаръкчиев, получените резултати ще могат да бъдат интегрирани в практиката.
„Ангажиментът ни бе да създадем проект за промени в законодателството, който да помогне за приложението на получените резултати от тази национална научна програма. Някои от резултатите бяха поставени пред асоциираните партньори, които имаха за задача да удостоверят полезността и потребността им“, сподели и проф. д-р инж. Костадин Костадинов, инициатор на този инструмент на финансиране – програмно финансиране на наука. „Чрез национални научни програми целяхме да постигнем две неща: да решим обществените проблеми и предизвикателства в даден сектор и да дефрагментираме научния капацитет в научното пространство, разпределен в научни лаборатории, факултети и университети.
Поздравителни адреси и приветствия към организаторите и участниците във форума бяха изпратени от ректорите на всички университети – партньори в програмата.
В рамките на заключителната конференция бяха направени демонстрации на прототип на автономна система за разпознаване реч от медицински документи – т. нар. медицински диктофон. Представени бяха и компютърна информационна система за регистриране, съобщаване и отчет на заболели от заразни болести, както и регионална система за архивиране и обмен на образи (PACS).
