Началото на Медицински университет – Пловдив

В началото на август отбелязваме 77 години от създаването на Медицински университет – Пловдив.
Идеята назрява от десетилетия, но едва през 1944 г., будни пловдивчани се обединяват в „Общограждански комитет за културното издигане на Пловдив“ с амбициозни цели градът да има свое висше учебно заведение.
През януари 1945 г. Министерството на народното просвещение обявява решение за обособяването на втори университетски център в страната – този в Пловдив. Предвижда се поетапно откриването на няколко факултета за особено дефицитните по това време кадри: агрономически, медицински, юридически, историко-филологически, стопански, физико-математически.

През юли 1945 г. Пловдив е посетен лично от министър Рачо Ангелов, привърженик на идеята за университета, и от декана на Медицинския факултет проф. Димитър Ораховац. На делова среща с председателя на културния комитет и областен управител Юрдан Божилов, с кмета Иван Перпелиев и д-р Иван Вапцаров за първи път конкретно са се обсъждали и кадровите проблеми на бъдещия Медицински факултет. С оглед на нуждите на Южна България в Пловдив приоритет се дава на Медицинския и Аграрно-лесовъдния факултет.

Местните първенци оглеждат всички по-големи салони и помещения в града, предлагат и спорят по преместване на училища, болници, физкултурни салони, недовършени постройки, дори и земеделско стопанство извън чертите на града. Старейшините от Пловдивската община не се бавят с оказване на съдействие от тяхна страна и с единодушно гласуване определят свободни терени за строителството на новата материална база.

Откликва и цялото пловдивско гражданство. Пловдивската община предвидила 30 милиона лева за нуждите на бъдещия университет, от които първите 10 милиона били веднага на разположение на „Културния комитет“. В отговор на апела на комитета скромни суми за материално подпомагане са внесени от пловдивски училища, от работници от предприятия, спортисти, собственици на частните кина, железничарската кооперация на гара Пловдив (340 000 лв.!), а Общината е повишила със стотинки цената на пивото, за да има отчисления за идеята.

С Указ № 180 от 4 август 1945 г. вече официално е оповестено създаването на първото пловдивско висше учебно заведение. На указа са положени собственоръчно подписите на тримата регенти по онова време – проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов, потвърдени от министър-председателя Кимон Георгиев. Текстът на указа е публикуван в Държавен вестник в броя от 20 август 1945 г., с което вече университетът започва своето официално летоброене и става първата сбъдната мечта на ентусиастите от гражданския комитет, инициатор на новите символи на Пловдив.
Начело на първото висше училище в Пловдив като ректор застава възпитаникът на виенската медицинска школа оториноларингологът проф. д-р Георги Янков.

Паметната дата е 9 декември 1945 г., неделя. Салонът на Военния клуб се оказва тесен да побере ентусиазираното множество. Пред смълчаното гражданство министър Димо Казасов обявява решението, с което на първия пловдивски университет се дава името на автора на „История славянобългарска“, будител и основоположник на Българското възраждане Паисий Хилендарски.
Още преди това първокурсниците вече са започнали своите редовни занимания – от края на октомври 1945 г. на факултета са предоставени помещения в Областната стопанска камера, както и сградата на „Дом за благотворителността и народното здраве – Д. Р. Кудоглу“.

За да се компенсира липсата на материална база и преподаватели, максимално се оптимизират учебните програми на двата факултета. Лекциите по някои дисциплини, като химия например, се четат едновременно пред слята аудитория от медици и агрономи, в залата на кино „Балкан“ (днешното „Бинго“ на ул. „Княз Александър“).
Лекциите по специалните предмети се изнасят във физкултурния салон на Търговската гимназия (в избените помещения е секционната зала на анатомията). Когато не достигат маси или столове, по-изобретателните си носят сгъваеми столчета – да ловят знания, както рибарите край Марица.

След години мнозина ще си спомнят с умиление първата медицинска лекция – „Увод в биологията“, представена от д-р Радой Попиванов в претъпкания салон на кино „Балкан“. Без отлагане се обявяват конкурси за редовни доценти в катедри, които нямат ангажирани хабилитирани лица. Това са решения, които не могат да се отлагат във времето, тъй като при откриването на факултета в него има само пет хабилитирани преподаватели.

Безспорен авторитет в началния петгодишен период е ерудитът и ненадминат особняк проф. Богоя Юруков.
Той е създател на няколко катедри в академията: микробиология и паразитология, пропедевтика на вътрешните болести, факултетска терапия, фармакология и инфекциозни болести. С много любов и уважение студентите и преподавателите го наричат „енциклопедия“.

Пет години след началото, във факултета вече преподават 27 хабилитирани преподаватели и 134 асистенти.

През 1950 г. двата факултета се преобразуват в две самостоятелни учебни заведения – Висш медицински институт (дн. Медицински университет – Пловдив) и Висш селскостопански институт (дн. Аграрен университет в Пловдив) и държавният университет престава да съществува.

С Указ № 247 от 28 май 1950 г. Медицинският факултет се обособява като Пловдивска медицинска академия, а на 25 октомври 1950 г. c Указ № 566 на Президиума на Народното събрание Академията получава името на бележития руски учен, Нобеловия лауреат Иван Петрович Павлов.
Академията преминава към Министерството на народното здраве.
За първи ректор на Медицинската академия е избран проф. д-р Елисей Янев.