Интервю на проф. Радостина Александрова с проф. Сарафян
Следващата дама изявен учен и преподавател в нашата поредица „Жените в науката“ е проф. д-р Виктория Сарафян, дм, дмн.
Проф. Виктория Сарафян е завършила Английска езикова гимназия в град Пловдив, след което медицина в Медицинския факултет на МУ – Пловдив. Специалист е по медицинска биология и клинична имунология. Специализирала е молекулна имунология, клетъчна и молекулна биология в университетите в Кеймбридж (Великобритания), Нант (Франция) и Намюр (Белгия).
Автор е на повече от 80 публикации, които са цитирани стотици пъти. Била е гостуващ лектор в университета в Намюр (Белгия), университета „Николай Коперник“ в гр. Торун, Полша, Биомедицинския университетски кампус в Рим, Италия, университета в Коимбра, Португалия, университета в Клуж-Напока, Румъния и др.
Два мандата е била заместник-ректор по научноизследователската работа на МУ – Пловдив.
Ръководител е на Катедра „Медицинска биология“ и на Направление „Молекулна и регенеративна медицина“ към Научноизследователския институт към същия Университет.
Ръководител и координатор е на множество национални и международни научни и образователни проекти, на докторанти и специализанти.
Със своята харизма проф. Сарафян е от хората, които няма как да останат незабелязани. Лекциите й са незабравими не само заради знанията, които носят, но и заради изключително атрактивния начин, по който са представени. Неслучайно е избирана няколко пъти от своите студенти за „преподавател – вдъхновител“.
Намира вдъхновение и удоволствие в общуването с умни и любознателни студенти и работата с екип от знаещи, можещи, ентусиазирани и отговорни преподаватели и изследователи. Това, което й помага да не се отпуска и батериите й да са непрекъснато „заредени“, е подкрепата и разбирането, които получава в семейството си. Щастието за нея е хармонията със себе си и света около нас.
1. Има ли нужда от ден, посветен на жените в науката? Защо?
Фактът, че няма ден на учените, а такъв, посветен на жените в науката, ги поставя не в облагодетелствана, а в дискриминационна позиция. Т.е. жените в науката са онеправдани и трябва да се борят срещу неравенството и за това нека им посветим ден. Всъщност жените са толкова пълноценни и успешни учени, колкото и мъжете, макар и натоварени с много сериозни житейски отговорности като майки и съпруги.
2. В какво е за Вас магията на науката и как и защо се насочихте към нея?
Любознателност, откривателство, усещането, че правиш нещо интересно и полезно.
3. Как бихте обяснили това, което правите на едно петгодишно дете?
Опитвам се да разбера какво се случва в нашето тяло и клетки, когато сме болни и как да установим рано, че нещо с тях не е наред и да намерим нови начини, с които да им помогнем.
4. Айзък Азимов казва, че „науката събира знания по-бързо, отколкото обществото събира мъдрост“. Съгласна ли сте с тази негова мисъл?
Да, така е. Особено в наше време, когато технологиите и потокът на информация се развиват толкова бързо.
5. Как да популяризираме науката така, че да не се „губим в превода“? Възможно ли е това въобще?
Естествено, че е възможно, но трябва да се прави от компетентни учени, които имат и други качества – харизма, умение просто, ясно и точно да обясняват сложните термини и процеси на широката публика.
6. Как преминава един обикновен Ваш работен ден?
Средно продължава около 12ч. на работното място и около 2ч. след това вечер вкъщи.
Учебна, научна, административна работа и срещи с много хора – студенти, колеги, преподаватели, служители. Напрегнато, с множество различни задачи и казуси, но винаги динамично и интересно. Всеки работен ден е различен и това е чудесното в моята работа.
7. Какво Ви вдъхновява? Какво Ви дава сили да продължите, когато се чувствате разколебана, уморена или тъжна? Как презареждате батериите?
Умните и любознателни студенти и удоволствието да работя с моя екип от знаещи, можещи, ентусиазирани и отговорни преподаватели и изследователи. „Презареждането на батериите“ трудно ми се отдава – те са все заредени на макс благодарение на подкрепата и разбирането, които имам в семейството си. Обичам да се потапям в света на литературата и изкуството, да кулинарствам, да посрещам гости, да правя малки жестове на внимание и с това светът около мен да става малко по-светъл и духовен.
8. Личностите, изиграли важна роля в развитието Ви като учен
Моите научни ръководители проф. д-р Христо Тасков (имунолог) и доц. д-р Александър Попов (патолог) – не само компетентни и подкрепящи, но и добри хора с широта и висок интелект. Имах шанса да се докосна и до други светли умове, които са ми били пример и като учени, и като хора – проф. д-р Станимир Кюркчиев (имунолог), проф. д-р Иван Кехайов (имунолог), проф. д-р Людмил Наков (медицински биолог), проф. д-р Иван Вълков (патолог). Не мога да не спомена и професорите Simone и Robert Wattiaux, на които дължа много за изграждането си като учен.
9. Наполовина пълна или наполовина празна е чашата на науката тук и сега? Коя е движещата сила на прогреса в науката?
Повече пълна! Свидетели сме на толкова много открития и напредък! Научното любопитство и желанието да се помогне на хората би трябвало да движи науката.
10. Каква е според Вас формула на успеха? А на щастието? Има ли равенство между двете?
Между успех и щастие не винаги има равенство. Познавам много успешни хора, които не са щастливи. Успех се постига с интелигентни усилия, работа, постоянство, подкрепа и шанс. А щастието за всеки е различно усещане, но преди всичко си мисля, че е хармонията със себе си и света около нас.
Интервюто е от Личния сайт на проф. Радостина Александрова
Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакология, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията.
https://radostina.nauka.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%bc%d0%b5%d0%bd/
