Медицински университет – Пловдив фокусира капацитет за иновации и дигитализирани приложения, базирани на изкуствен интелект, които целенасочено ще проследяват медицински данни за бърза диагностика на спешни пациенти с онкологични, инфекциозни и други значими заболявания.
Утвърдени учени и млади изследователи от Медицински университет – Пловдив работят в 10 научни направления и по 19 приложни проекта, финансирани от Програма за стратегически изследвания и иновации за развитие на МУ – Пловдив (ПСНИИР-МУП)“ с Договор № BG-RRP-2.004-0007-С01, финансиран от ЕС – NextGeneration EU. Последният се реализира чрез Националния план за възстановяване и устойчивост и е с продължителност 42 месеца, а привлечените средства са в размер на 28 млн. лева.
Изследователите ще приложат нов подход в научноизследовател-ската дейност и кариерното развитие на младите специалисти в приоритетни за МУ-Пловдив области чрез изграждане на модел за широко внедряване на иновативни здравни технологии в медицински и фармацевтични структури. Планира се „научните продукти“ да се трансферират в практиката за оптимални диагностично-лечебните стратегии в пряка полза за пациентите.
На проведено на 13-14 септември 2024 в Аудиторния комплекс на МУ-Пловдив информационно събитие за преглед на напредъка и изпълнението на дейностите по проекта бяха представени данни за работата на десетте работни групи и одобрените 19 приложни проекта. До момента по програмата са привлечени да работят близо 300 специалисти, от които 19 водещи учени и 37 млади изследователи от МУ-Пловдив и от партньорски университети от Европа.
„На първата проектна сесия бяха подадени 7 предложения и одобрени 5 от тях, а на втората подадените проекти бяха 19, одобриха се 14 от тях, като голяма част са и с клинична насоченост“, коментира зам.-ректорът по проектна дейност на университета проф. д-р Николета Трайкова.
До момента има подадени пет заявки за защита на научноизследователските резултати, направени в рамките на Програмата. Сред иновативните заявки за патент или полезни модели са в сферата на разработка на система и метод за измерване и анализ на минимална резидуална болест при детска остра лимфобластна левкемия. Друго направление със заявка за полезен модел е свързано с разработка на фармацевтични интелигентни лекараство-доставящи системи, базирани на наночастици, с минимално вредно въздействие за пациента.
Участници в работните групи и приложните проекти правят проучвания за създаване на DNA биомаркери за проследяване на пациенти с белодробен карцином, персонализиран подход при едно от най-често срещаните онкологични заболявания – колоректален рак, антибиотична резистентност, дигитално приложение, базирано на изкуствен интелект, за бърза диагностика на спешни пациенти с политравми или исхемичен инсулт. Друго от потенциалните изобретения се отнася до създаване на алгоритъм за избор на оптимална терапия на пациенти с разстройство от аутистичния спектър.
По програмата се работи и по иновативни разработки свързани с организиране на мащабно проучване на съчетаното въздействие на множество градски експозиции върху здравето на хората в България; 3D биопечат като механизъм за скрининг на онколитични вируси, както и разработка на иновативен консенсусен мрежов подход, базиран на fMRI, приложим при пациенти с голямо депресивно разстройство.
Предстои подготовка за интелектуална закрила на научните резултати в международен обхват и разработка на алгоритъм за най-краткия път за внедряването им в широка обществена полза. Над 20 научни публикации отразяват постиженията в утвърдени специализирани медицински издания с висок импакт фактор.
„Програмата е в унисон с иновационната стратегия и традициите, които университетът има в управлението на национални, европейски и международни програми, насочени към значими открития за пилотно въвеждане в клиничната практика“, отбеляза ректорът на МУ-Пловдив проф. д-р Ангел Учиков в приветствието към участниците във форума.
В първия ден на Информационното събитие бяха представени обобщаващи данни за развитието на проекта. Инж. Радмила Филева – оперативен координатор на Програмата направи общ обзор на напредъка на дейностите, Живко Иванов – финансов мениджър запозна аудиторията с финансовите параметри на проекта. Доц. Миглена Молхова – Мениджър на Офиса за технологичен трансфер на знания направи обобщение на съвместната работата с научните екипи по подготовка на документацията за регистриране на патенти и полезни модели.
Изключително интересно беше представянето на проф. Николай Желев от Университета в Дънди, член на Съвещателния борд на Програмата, учен с богат опит при създаването на биофармацевтични и биотехнологични start-up, spin-out и spin-off компании в света. Той запозна участниците с възможностите и предизвикателствата при привличане на финансиране и реална подкрепа за научно-приложни проекти на изследователските университети.
Презентациите бяха последвани от дискусии, в които активно се включи проф. Костадин Костадинов – Председател на Съвещателния борд на Програмата за стратегически изследвания и иновации за развитие на МУ – Пловдив.
