Лектори

Проф. Пламен Загорчев, дбн е магистър по физика и инженерна физика от Пловдивския университет „П. Хилендарски“. Има професионална специалност по биофизика от Медицински университет – Пловдив. От 1993 г. е член на академичния състав на Катедрата по медицинска физика и биофизика на МУ-Пловдив. През 2001 г. защитава докторска дисертация, а през 2013 г. придобива научната спепен „Доктор на науките“. Научните му интереси са насочени към изследване на пелоиди и биологичноактивни компоненти с натурален произход чрез биофизични методи, проучване не фундаменталните ефекти на нискоинтензивно нейонизиращо лъчение, проектиране и конструиране на лабораторни и полеви детекторни системи. Гост-професор и изследовател е в Balneological Institute – Bad Kissingen, Germany, Ruhr University – Bohum, Germany и Southwest University – Chongqing, China. Ръководител и член на научни екипи в редица международни, европейски и национални научни проекти и програми. Автор е на повече от 130 научни труда, вкл. монографичен труд на немски език, цитирани над 700 пъти. Ръководител е на 14 успешно защитили докторанти. От 2019 г. е Декан на Фармацевтичен факултет при МУ–Пловдив.

Проф. Илко Гетов е възпитаник на Медицински университет - София, откъдето придобива образователна-квалификационна степен „магистър“ в професионално направление „фармация“. Притежава образователна и научна степен „доктор“ към МУ - София, специализация по „Клинична фармация“ и магистратура по „Здравен мениджмънт“ към същия университет, както и специализация по „Болнична фармация“ към МУ - Варна. От юни 2013 г. до февруари 2020 г. е председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз. В периода юни 2022 г. – октомври 2022 г. е председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Понастоящем проф. Гетов е заместник-министър на здравеопазването.

Проф. Мариана Мурджева завършва Медицински факултет при ВМИ-Пловдив, специалност медицина през 1985 г. През 1997 г. Защитава докторска дисертация, а през 2011 г. завършва магистратура по здравен мениджмънт. От 2001 г. е доцент по микробиология, а от 2012 г. е професор по имунология. Началник е на Лаборатория по микробиология в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Проф. Мурджева е гост-лектор по програма Еразъм в гр. Мартин (Словакия), Бидгошч (Полша), Лисабон (Португалия), ръководител на специализанти по клинична имунология и по микробиология. Автор и съавтор е на 14 учебници и учебни помагала за студенти и специализанти в медицински университети. Специализирала е в Национален институт за медицински изследвания (NIMR), Лондон, Англия (1992-1995 г.) чрез спечелен грант от Leukemia Research Fund за изследовател по молекулярна имунология. Участвала е в краткосрочни специализации в Институт Земелвайс (Унгария) – 2005 г., Институт Имаген в Тюбинген, Германия (2011 г.) и Радбауд институт в Наймиген (Холандия) – 2012 г. Автор е на над 200 научни публикации с повече от 1000 цитирания в национални и международни издания (H индекс 17). Има 2 патента, един от които номиниран за патент на годината 2015 от Патентно ведомство. Научните ѝ интереси са насочени към етиологичната структура на инфекциите, механизмите на антибиотична резистентност и нейния контрол, автоимунитета, инфекциозната имунология и първичните имунни дефицити. Проф. Мурджева е ръководител, координатор и участник в над 50 изследователски, инфраструктурни и образователни проекти. Научен ръководител и консултант е на успешно защитили докторанти от МУ-Пловдив. Член е на редколегията на сп. Folia Medica, Biotechnology and Biotechnological Equipment, Acta Microbiologica Bulgarica. Ректор на Медицински университет – Пловдив в периода 2019 – 2023 г.

Борис Тенчов е избран за действителен член (академик) на Българската Академия на Науките през 2003 г. От 1985 г. е доктор на биологическите науки, от 1988 г. е ст.н.с I степен (професор) и през 1995 г е избран за член-кореспондент на БАН. Работил е около 25 години в Института по биофизика на БАН. Работил е също в САЩ, Япония, Германия и други държави. От 2012 до 2020 г. е професор в Катедрата по физика и биофизика на МУ-София. Заемал е ред административни длъжности - научен секретар на БАН, директор на ИБФ БАН, завеждащ катедра в МУ-София. Неговите научни интереси и основни направления на работа са в редица области - структура, термодинамика и електрически свойства на биологичните мембрани; нанотехнологии в медицината (разработване на наноносители на ДНК и РНК за генна трансфекция и регулация); термодинамика и стабилност на биополимерите; взаимодействия с лекарства (изследвания върху протеома на телесните течности и мозъка при невродегенеративни и ракови заболявания; нови методи за диагностика и оценка на тежестта на заболявания, основани на термодинамични данни); криобиология (механизми на увреждане и криопротекция на биомембрани). Публикувал е над 150 статии в реферирани списания с h-индекс 38. Намерил е място в класацията на Стенфордския университет на първите 2% от учените по света.

Професор по физиология на животните и човека в СУ „Св. Климент Охридски“. Придобива магистърска степен по биохимия в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1988 г., след това получава докторска степен по биофизика през 1994 г. Хабилитира се по специалност Биофизика през 2002 г. като сътрудник в Института по биофизика, БАН. През 2004 г. става доцент, а през 2012 г. професор по Физиология на животните и човека в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Проф. Гагов е ръководител на лабораторията „Възбудими структури“ от 2005 г. Неговите биомедицински изследвания са фокусирани основно върху мускулната контракция, функцията на йонните канали, ендокринната и паракринната регулация, клетъчната сигнализация и наноструктурите. В лабораторията се провеждат in vivo и in vitro изследвания върху ефектите на хормони, втори посредници, ксенобиотици, хранителни вещества, фармакологични агенти и наночастици с цел по-доброто разбиране на механизма на действие и възможностите за приложение на изследваните структури върху сърдечно-съдовата система, метаболизма, ендокринната регулация и хомеостазата при здрави животни или модели на заболяване и др. Ръководил е пет успешно защитили докторанти. Проф. Гагов е бил зам.-декан за наука, проекти и докторанти в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (2012-2020). Той е част от българския екип, кандидатствал за пълноправно членство на България в Европейската инфраструктура за транслационна медицина (EATRIS) и понастоящем е координатор за СУ към същата инфраструктура. Автор и съавтор в над 80 научни публикации, от тях 68 са в списания с импакт фактор. Ниндекс = 13 (Scopus). Има над 500 цитирания в статии с импакт фактор и импакт ранг.

Проф. Танчева се дипломира в Медицински университет - София и работи 12 години като асистент в катедрата по Фармакология и токсикология на Фармацевтичния факултет, София. Участвала е в обучението на няколко поколения магистри по фармация. Съавтор е на учебници, учебни филми и практични ръководства по Фармакология и токсикология за студенти по медицина и фармация. Ментор е на студенти и кръжочници, научен ръководител е на дипломанти и докторанти, повечето от които вече са защитили. В момента ръководи интердисциплинарен екип от изследователи, докторанти и млади учени в Института по невробиология на БАН, като проучва експериментално нови ефективни средства за борба с невродегенеративните заболявания като болестта на Алцхаймер и Паркинсоновата болест. Автор е на монография и на 4 патента, някои от които вече са намерили приложение в медицинската практика. Има над 150 научни публикации в престижни международни списания, цитирани широко от учени в областта. Специализирала е в Германия, Великобритания и Израел. Проф. Танчева е Уестън професор на Вайцман Институт за наука в Израел, където през 2015- 2016 г. работи в Аризон Невробиологичния департамент. През периода 2004 - 2022 тя ръководи няколко изследователски проекта с Еврейския Университет, Университетската Болница Хадаса – Ерусалим и Университета в Тел Авив, Израел. Член е на Българското и Европейското дружество по токсикология, на Българското пептидно дружество и на Дружеството по Фармакология, клинична фармакология и терапия.

Проф. Калфин е била дългогодишен директор на Института по невробиология към БАН. Понастоящем е ръководител на секция „Биологични ефекти на природни и синтетични вещества” и президент на Българското дружество по физиологични науки. Проф. Калфин е виден учен в областта на фармакологията и физиологията със 138 публикации с импакт фактор над 97, близо 1600 цитирания и индекс на Хирш 16. Ръководила е 11 национални и 2 международни научноизследователски проекти и е била част от изследователския екип в над 30 национални и международни научни проекти. Успешно е организирала 4 международни научни конференции. Рени Калфин е удостоена с Първа награда за значими научни постижения от Националния фонд за научни изследвания към Министерството на образованието и науката (2002); наградена е със Златна книга за значим принос в развитието на българската наука от Европейския съвет на научната и културна общност (2012) и Медал „100 години физиология” за значителен принос в развитието на физиологичните науки в България (2018 г.)

Проф. Сербезова се дипломира от Фармацевтичен факултет, МУ-София през 1996 г. и защитава дисертация в областта на социалната медицина и организация на здравеопазването и фармацията през 2007 г. Магистър по здравен мениджмънт и обществено здраве (Факултет по обществено здраве, МУ-София) и магистър по здравна политика и фармакоикономика (Barcelona School of Management, Univeristat Pompeu Fabra, Барселона, Испания). Има три признати специалности: организация и икономика на аптечната и дистрибуторската практика, организация и икономика на фармацевтичното производство и клинична фармация. Автор и съавтор на повече от 150 публикации в областта на лекарствената политика, управление на качеството в здравеопазването, лекарствена употреба, оценка на здравните технологии и др. Председател е на Комисията по качество на Българския фармацевтичен съюз (2007-2010) и заместник-председател на същия за периода 2010-2013 г. Член на Националния Съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти (2013-2014). През периода 2014-2018 г. е Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата към Министъра на здравеопазването. Член на Управителния борд на Европейската агенция по лекарствата от 2014 г. до 2018 г. Член на Научния комитет за оценка на лекарствените продукти за употреба в хуманната медицина към Европейската агенция по лекарствата. Член на Комисията за оценка на здравните технологии (2016-2018). През 2020 г. е председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз. Министър на здравеопазването в 99-то правителство на България. През 2001 г. проф. Сербезова е квалифицирана като одитор към немска специализирана компания за провеждане на одити по GMP, GDP, GCP, GLP и лекарствена безопасност.

Проф. Красимира Йончева завършва Фармацевтичен факултет на МУ-София през 1993 г. и започва своята преподавателска кариера през същата година като асистент, от 2011 г. е доцент, а от 2016 г. професор към катедра „Технология на лекарствените средства с биофармация“. През 2001 г. защитава докторска дисертация на тема “Създаване на биоразградими полималатни микросфери”, а през 2021 г. и дисертация за присъждане на степента „Доктор на науките“ на тема „Разработване на наноразмерни лекарство-доставящи системи натоварени с биологично активни вещества“. Притежава специалности по „Технология на лекарствените форми и средства” и по „Клинична фармация”. През 2001-2002 е провела специализация в Университета на Антверпен (Белгия) в областта на полимерните наночастици за очно приложение, а през 2002-2004 в Университета на Навара (Испания) относно наночастици за перорално приложение. Изнасяла е лекции в Университета на Навара (Испания) и Университета в Сиена (Италия). Фокусът на научно-изследователската работа на проф. Йончева е свързан с разработване на полимерни микрочастици и наночастици като лекарство-доставящи системи, повърхностно модифициране на свойствата на наночастиците (пегилиране, обвиване с биоадхезивни полимери), разработване и охарактеризиране на полимерни мицели, стабилност на лекарствените вещества и др. Автор е на европейски патент и над 100 публикации в списания с висок импакт фактор, с над 1400 цитирания в индексирани списания (h-индекс 23 по Scopus). Рецензент е на редица научни публикации към издателствата Еlsivier, Taylor & Francis и др. Член е на редакторския борд на списание Pharmaceutics на MDPI.

Проф. д-р Деница Момекова завършва Фармацевтичен факултет на Медицински Университет-София през 2001 г. От ноември 2001 г. е назначена като асистент към катедрата по Технология на лекарствените средства с Биофармация, където последователно заема длъжностите главен асистент (2008-2013г.), доцент (2013 -2017), а от април 2017 г. е професор към същата катедра. Защитава докторска дисертация на тема “Стерично стабилизиране на липозоми чрез съполимери на основата на полиоксиетилен, носещи липидоподобни звена“. Притежава специалности по „Технология на лекарствата“ и „Клинична фармация“ придобити по линия на СДО в МУ-София. Проф. Момекова е експерт е в областта на фармацевтичните нанотехнологии, насоченото лекарствено доставяне и дизайна на мултифункционални стимул-чувствителни наноразмерни лекарствени платформи. Автор е на множество публикации в утвърдени в областта на фармацевтичната наука списания с висок импакт фактор, учебни помагала и глави в колективни монографии. Цитиранията на трудовете ѝ са в индексирани списания в J. Citation Reports на Clarivate, Scopus на Elsevier и др. Член на редколегията на международното списание Nanoscience and Nanotechnology: Nanostructured Materials Application and Innovation Transfer (https://nsnt.iees.bas.bg/en/about-107/board-156). Проф. Момекова е рецензент на множество списания с импакт фактор или импакт ранг. Член на борда рецензентите на Nanomaterials на MDPI. Член на Българско Научно Дружество по Фармация, Националния Координационен Съвет по Нанотехнологии и Българска Асоциация за Фармацевтични Технологии