Въвеждането на дисциплината „Философия на медицината“ в обучението на студентите медици на Медицински университет-Пловдив бе обсъдено по време на дискусионен форум на тема „Общество-философия-медицина“. Той бе организиран от Департамента за езиково и специализирано обучение към Медицински университет – Пловдив, БАН, Изследователски център за приложни стратегии и технологии и Асоциацията по философия и медицина.
Предложението на директора на ДЕСО доц. Димитър Мирчев е да бъде надградена и актуализирана учебната програма на „Философска антропология“ и дисциплината да бъде преименувана на „Философия на медицината“, в която да бъдат засегнати всички актуални теми от това научно поле. Според него това ще даде по-широк кръгозор от познания на студентите и ще подпомогне тяхната бъдеща реализация, което впоследствие би дало отражение и върху отношението лекар-пациент.
„Важно е да се подчертае наличието на малка, но активно работеща общност от изследователи в полето на философията на медицината през последните пет години. Въвеждането на новата дисциплина ще е полезна и за останалите студенти на МУ-Пловдив, а това би подчертало авторитета на нашия университет като един от водещите в България, тъй като ще бъдем пионери и ще изтъкнем значението на хуманитарните и социалните науки в медицинското образование“, каза доц. Мирчев.
Приветствие към участниците поднесе зам.-ректорът по научноизследователската дейност проф. д-р Мария Токмакова и прочете поздравителен адрес от името на ректора на МУ-Пловдив проф. д-р Ангел Учиков. Като пример за новаторство и прилагане на интердисциплинарен подход и иновативни методи определи ДЕСО в поздравителни си адрес ректорът на ПУ „Паисий Хилендарски“ проф. Румен Младенов. Обръщение към участниците отправи зам.-ректорът доц. д-р Борян Янев.
Мост между създаването на рационалната медицина и възникването на философията направи в откриващата лекция доц. д-р Юлия Васева-Дикова от Института по философия и социология при БАН. Тя открои личността на Хипократ, който, освен баща на медицината, е имал и философски достижения, търсейки причината за болестта в нашето мислене. Добрият лекар е и философ, цитира древноримския хирург и философ Гален доц. Дикова, чиито възгледи за анатомията и медицината са били силно повлияни от разпространената тогава хуморална теория, разработена от по-ранни лекари като Хипократ. Тя отчете значимия принос на Рене Декарт, който разделя съзнанието и тялото, на Галилей, чиито микроскопски наблюдения оказват влияние върху развитието на медицината. Основните насоки за развитие на философия на медицината са дефинирани от Едмънд Пелегрино, който я разграничава от биоетиката, подчерта доц. Дикова.
За персонализирана медицина и персонализиран лекар говори д-р Никола Пировски от Института по философия и социология при БАН. Според него личната отговорност ще е все по-застъпена, независимо от скоростта на развитие на технологиите. „Когато влезе пациент, лекарят следва да се абстрахира от статистиката и да се концентрира върху неговия личен случай“, каза лекторът.
Изключително атрактивна и впечатляваща презентация направи д-р Александър Лазаров от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който говори за изкуствения интелект като иновативен фактор в диагностиката.
„Често се задава въпросът опасен ли е AI. Отговорът е прост – сам по себе си не е, ако бъде свързан с робот, който овеществява неговите идеи. Все още се питаме какво ще стане, ако дойде, а той вече е тук. След 4000 г. философски дебати няма общоприето мнение какво е интелигентност, а същевременно създаваме изкуствен интелект. За да сме наясно какъв е неговият потенциал, трябва да правим разлика между данни и информация. Нашата човешка мисия е да контролираме и отговорността да бъде наша“, каза д-р Лазаров. Той определи основните характеристики на AI – не е мислещ, демонстрира аналитико-синтетичен капацитет, обработва 6 млн. страници в секунда, силно специализиран е, има апликации за превод на 40 езика, рационален, ефективен и бърз, но не и емоционален, неразбираем е пътят, по който достига до анализ, зависим е он качеството на постъпващите данни – ако са грешни, дава неверни отговори, не споделя морални ценности, несъзнателен е.
По време на дискусионния форум бяха обсъдени понятията „болест“ и „страдание“ през полето на философията на медицината и от гледна точка на религията. Специалистите дискутираха концепцията за здравето и лечението през холистичното разбиране на организма, мястото на религията в полето на философията на медицината.
