Грипът и ваксините
Д-р Валери Цеков д.м., м.з.м. Медицински университет – Пловдив Българско сдружение по иновативна медицина
Ключови думи: пандемия, сезонен грип, ваксини, ваксинопрофилактика, ваксинационни програми, КОВИД-19, иРНК, симптоми, лечение.
Въведение: Грипът е потенциално тежко инфекциозно заболяване, което може да има сериозно отражение върху индивидуалното и общественото здраве. Ежегодно между 5 и 10% от възрастното население се разболява от грип, а регистрираната глобална смъртност може да варира от 300 до над 600 хиляди души годишно. Усложненията от грип са най-разнообразни, но най-тежките са пневмония, бронхиолит, отит и енцефалит. Потърпевши обикновено са хората над 65 години, хронично болните и децата под 6 годишна възраст заради високия риск от усложнения сред тези групи.
Изложение: Идентифициран едва през 1930 година грипният вирус е причинител на най- големите пандемии, регистрирани през 20-ти и 21-ви век. Склонността на грипния вирус за мутира изключително бързо и рискът от и появата на нови, неизвестни щамове с пандемичен потенциал обуславя нуждата от внимателно регистриране, обследване и проследяване на всеки епидемичен взрив, така че своевременно да се идентифицира типа грипен вирус, пандемичният му потенциал и де се предприемат незабавни мерки за ограничаване разпространението му.
Сезонният грип е една от най-разпространените вирусни инфекции през есенно-зимния сезон глобално. 5-10% от зрялото население на Земята се разболява от грип всяка година. Между 300 и 650 хиляди човека умират ежегодно от свързани с грип респираторни заболявания. Най- ефективният начин за предпазване от грип и усложненията на грипната инфекция е ежегодната противогрипна ваксинация. Високата изменчивост на грипния вирус налага създаване на специфична ваксина за всеки сезон на база на очакваните щамове. СЗИ публикува препоръки за ваксиналните щамове за Северното полукълбо в края на февруари, началото на март всяка година.
Националната програма за ваксинопрофилактика на сезонния грип в България (Програмата) допринесе за увеличение на имунизациония обхват, който достигна общо 6.5%, а сред целевата група 16%.
Диагностицирането на грипното заболяване е трудно, без PCR тест, поради сходство на симптомите при ОРЗ. За лечението масово се използват антивирусните препарати Оселтамивир и Занамивир, към които грипния вирус е чувствителен.
Заключение: Огромен брой научни изследвания и доклади доказват, че противогрипните ваксини остават най-ефективно средство за превенция и контрол на грипа. Те могат да намалят с 57% броя на хоспитализациите, дължащи се на грип, при лица над 50 год., със 74% приемите на деца в интензивни отделения, с 52% броя на хоспитализациите при лица с хронични белодробни заболявания и с 79% при диабет. Тези резултати обаче могат да се постигнат при масов обхват с противогрипни ваксини не по-малък от 75% от общото население за се създаде колективен имунитет, да се ограничи циркулацията на вируса, да се намалят усложненията и хоспитализациите.
Пловдив, 30.11.2022 г.