Римска гробница в двора на МУ – Пловдив, а в Аудиторния комплекс – млади учени

В късния следобед на 29 март, точно когато в Аудиторния комплекс на Медицински университет – Пловдив се откриват традиционните „Дни на медицинската наука” и „Наука и младост 2018”, в двора на университета зад Ректората до детска клиника при ремонтно-монтажни работи работниците се натъкват на археологическа находка.
Първите експерти, дошли на обекта, са археолозите Здравка Коркутова от Пловдивския университет и доц. д-р Георги Томов от МУ – Пловдив, който има и магистратура по археология.

Според тях откритото в двора на МУ – Пловдив представлява изцяло запазена еднокамерна гробница, иззидана от тухли и хоросан. Покрита е с гранитен блок и е непокътната, което е много голяма рядкост. За няколко часа работа специалистите успяха да разкрият части от череп и долни крайници.

Доц. д-р Георги Томов сподели: „Вероятно гробницата е от II-III в. сл.Хр. и в нея е погребан повече от един човек, т.е. тя е фамилна. Това ще стане ясно след антропологично изследване на положените в нея. Като изследваме скелетите, ще получим информация за пола и възрастта на погребаните, за тяхното здравословното състояние, дали са страдали от заболявания и какви медицински намеси е имало.”

Чл. кор. проф. д-р Стефан Костянев – ректор на МУ – Пловдив, се надява, че откритата археологическата находка ще намери място в бъдещия музей на Университета.

Ето някои исторически факти:

В римско време Филипопол имал четири некропола, разположени около основните пътища, водещи в града и извеждащи от него.
Най-големият некропол на Филипопол бил западно от града. Той се появил в края на I в. сл.Хр. между хълмовете, известни сега като Бунарджик и Джендем тепе.

По време на разцвета от II в. и първата половина на III в. градът се разширявал, а некрополът се разраствал все по на запад, около подножието на Джендем тепе. Хората вероятно смятали местността за свещена, защото на върха на хълма бил храмът на Аполон Кендризос.

Гробовете и гробниците показват и как се е променяла икономиката на града и на империята. Западният некропол е добър пример. През благополучните II-III в., заможните хора били погребвани в скъпи и добре построени гробници от тухли и хоросан. В несигурния IV в. гробниците станали по-скромни и изградени от останки от по-ранни сгради.

Смъртта разкрива много не само за живота на градовете, но и за обитателите им. Едно от тях е етническият произход на обитателите на Филипопол. Траките обикновено били кремирани и погребвани в могила. Телата на гръцките и италийски заселници били полагани под надгробен камък, в каменен саркофаг или гробница. Разбира се, с времето и с промяната в живота, ритуалите започнали да се променят. Под влияние на римската цивилизация, богатите траки заменили надгробните могили с надгробни камъни, саркофази и гробници.