На 25 юли 1978 г. се ражда Луиз Браун, първото в света „бебе в епруветка”. Този изключителен медицински успех, приветстван от всяка страна по света, e върхът на 10-годишните усилия на двама учени – Патрик Стептоу (гинеколог) и Робърт Едуардс (физиолог). Заедно с медицинската сестра Джейн Пурди триото отваря ерата на ин витро фертилизацията/оплождане – процес, при който яйцеклетка, отделена от яйчника на бъдещата майка и оплодена със сперматозоиди на бащата в лабораторни условия, се връща/трансферира в матката. Оплождането „ин витро” е вид асистирана репродуктивна технология (АРТ).
През пролетта на 1968 г. Патрик Стептоу получава малка стая в болницата в Олдъм (близо до Манчестър), където работи и двамата започват научен проект за лапароскопско екстрахиране на зрели яйцеклетки от жени с тубарен стерилитет и последващ опит да бъдат фертилизирани. През следващите 10 години (1968-1978 г.) и Робърт Едуардс и Джейн Пурди пътуват почти ежеседмично от Кеймбридж до Олдъм и обратно (320 км в едната посока), за да възстановяват яйцеклетките, екстрахирани от Патрик Стептоу след хормонална стимулация. Двамата носят цялата екипировка, микроскоп, културелни среди, с готовност за следващата фаза – фертилизация. След многократни безуспешни опити в края на 1968 г. е оплодена първата яйцеклетка, по-късно е стимулирано размножаването й до степен да бъде върната/трансферирана в матката. След над 100 неуспешни опита, завършили с аборт, Патрик Стептоу и Робърт Едуардс разбират, че хормоналната стимулация повлиява неблагоприятно бременността. Те решават да преминат от хиперовулация към нормален овулационен цикъл и да разчитат само на една яйцеклетка, която се образува месечно. Чрез анализиране на хормоналните нива определят най-подходящото време за фертилизация и най-големия шанс за успех.
В края на 1976 г. Лесли Браун се обръща към Патрик Стерптоу за лечение след 9 годишен стерилитет. Тя забременява при първия опит и на 25 юли 1978 г. ражда първото „бебе в епруветка“ (по-точно инкубаторна стъкленица), определено като „бебето на века“. През следващите години Робърт Едуардс и колегите му усъвършенстват технологията и я споделят с колеги от цял свят.
Като много други пионери в науката Патрик Стептоу и Робърт Едуардс срещат скептицизъм и недоверие. Дори колеги твърдят, че експериментите им ще имат ужасяващи последици. Представители на католическата църква също отправят остри обвинения. Държавните институции отказват да финансират работата и тя продължава благодарение на подкрепата на фондацията Форд и филантропи отвъд Океана.
В годините след грандиозния успех Робърт Едуардс пътува често и до далечни краища на света, за да получи почести и награди, но най-високата идва значително късно. През 2010 г. той е удостоен с Нобел за медицина и физиология – награда, за която всеки учен мечтае. Независимо от приноса на Патрик Стерптоу и Джейн Пурди призът се връчва само на Робърт Едуард, тъй като според правилата на Нобеловия комитет той не се дава посмъртно, а другите двама вече са покойници.
Ин витро фертилизацията, някога революционна процедура, днес се смята за рутинна. Замразяването на ембриони (криоконсервация) позволява използването им на по-късен етап, а с появата на метода на интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди могат да се преодоляват и проблеми от мъжкото безплодие. Донорски яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони могат да бъдат използвани, за да подпомагат двойки с по-сложни репродуктивни проблеми.
Безграничната енергия на Роберт Едуардс, неговите иновативни идеи, отстояването на безкрайните критики и враждебност променят живота на милиони обикновени хора, които днес се радват на собствени деца. Изминалото време и 8 милиона искрящи бебешки усмивки оставят тези премеждия в миналото. Първото поколение, родени чрез ин витро фертилизация, e достигнало репродуктивна възраст. Днес много от тях, вкл. и Луиз Браун, имат собствени деца – най-голямото доказателство за безопасността и успеха на технологията.
„Най-важното в живота е да имаш дете. Нищо не е по-специално от детето“ казва Роберт Едуардс.
Днес от 20% до 30% от случаите с оплождане ин витро са успешни. Благодарение на новаторската репродуктивна техника на британците д-р Патрик Стептоу и д‑р Робърт Едуърдс към момента в света има близо 8 млн. родени ин витро бебета.
Многобройните проучвания показват, че родените след ин витро деца са здрави толкова, колкото и другите. Нещо повече – тестовете сочат, че нивото на умственото развитие на „бебетата от епруветка“ е по-високо от това на нормалните деца, може би защото родителите отделят повече внимание на тези придобити трудно деца.
Илияна Тирилова е първото „бебе в епруветка“ не само в България, а и в Източна Европа и е родена през 1988 година. В началото на м. юли тази година тя стана майка на момченце, заченато по естествен път
Изготвил: проф. д-р Радка Комитова
Катедра по инфекциозни болести, паразитология и
тропическа медицина, МУ-Пловдив