Продължителността на Т и В клетъчната имунна памет след ваксинация срещу COVID-19 проучваха 10 изследователи по успешно приключил проект, финансиран от Фонд“ Научни изследвания“ на МОН (КП-06-ПН53/1) с бенефициент Медицински университет -Пловдив и партньор Националния център по заразни и паразитни болести – София.
Изследвани са доброволци, ваксинирани с иРНК или векторна ваксина срещу коронавируса, в различни времеви периоди до 1 година след имунизация. Направените анализи показват, че специфични антитела срещу вируса при изследваните достигат своя пик 1-2 месеца след ваксиниране с втора доза, но постепенно намаляват до 1 година след имунизация. При ваксинирани срещу COVID-19 здравни работници нивата на антителата са високи, като по-често се откриват от клас IgA в сравнение с IgG. Т-клетъчният имунен отговор с участие на паметови стволови клетки играе ключова роля за определяне на промените след ваксиниране срещу COVID-19, констатират учените.
Установен е по-силен пик на Т-клетките месец след ваксинация в сравнение с преболедували от инфекцията, като вирус-специфични T клетки след първата доза се доказват при по-висок процент от имунизираните с иРНК ваксина в сравнение с имунизираните с векторна ваксина. Нещо повече, броят на Т-клетките е значително по-висок след хибридна експозиция (инфекция/ваксина). иРНК ваксините индуцират и мощен В-клетъчен имунен отговор месец-два след втора доза, с достигане на пик на паметовите В-клетки до 6-ти месец. Очакван физиологичен спад се наблюдава след 12-ти месец, но с остатъчна реактивност.
Получените резултати подкрепят тезата за наличие на определена Т- и В-клетъчна имунна памет срещу SARS-CoV-2 в резултат на ваксиниране с иРНК- ваксини, като са идентифицирани маркери, корелиращи с генерираната В- и Т-клетъчна имунна памет. Разбирането на имунологичния отговор, активирането и паметта на Т- и В-клетките, е от съществено значение за ефективното разработване на ваксини и стратегиите за овладяване на пандемията.
Създадена е база от клинико-епидемиологични данни за изследваните анонимизирани пациенти. Биобанката от сортирани подгрупи на Т и В клетките на паметта ще бъде източник на материал за бъдещи анализи на репертоара на специфични Т- и В-клетки за установяване на корелации с трайна имунна памет и протективен имунитет срещу SARS-CoV-2.
Научните резултати са представени в 6 научни публикации и са популяризирани чрез 11 съобщения в научни форуми.
Участващите от МУ-Пловдив изследователи са проф. Мариана Мурджева, проф. Христо Тасков, проф. Ралица Райчева и д-р Мартина Божкова. Трима от ангажираните по проекта 10 учени са работили в направление „Иновативни диагностични методи“ на Научноизследователския институт на МУ-Пловдив. Четирима от научния колектив са млади – един докторант, двама постдокторанти и един млад учен. В процеса на изпълнение на проекта са усвоени специализирани имунологични методики. Д-р Милена Алексова от НЦЗПБ-София е защитила успешно докторска дисертация върху Т-клетъчната имунна памет при ваксинирани и преболедували от COVID-19, а д-р Мартина Божкова от МУ-Пловдив е пред защита за ролята на В-клетките в продължителността на имунната памет след имунизация с иРНК ваксини.