Програма “Фулбрайт”

През септември 1945 г., само няколко седмици след пускането на атомната бомба над Хирошима, сенаторът Джеймс Уилям Фулбрайт внася проектозакон за учредяване на програма за международен образователен обмен, която да се финансира от средства, придобити чрез продажба на американски военни съоръжения от Втората световна война. Предложеният проектозакон се приема без дебат и става закон, подписан от президента Хари Труман на 1 август 1946 г.

През 1961 г. по времето на президента Джон Кенеди, сенаторът Фулбрайт и представителят на щата Охайо, Уейн Хейз, прокарват “Закон за образователен и културен обмен”, известен още като закона “Фулбрайт-Хейз”. Той окончателно утвърждава и формулира целите на програмата “Фулбрайт”: “…да помогне на правителството на САЩ да задълбочи разбирателството между американския и другите народи чрез образователен и културен обмен, да подсили връзките, които ни сближават с други нации, като даде възможност да се демонстрират постиженията в областта на образованието и културата от страна на американския народ и други народи, както и техния принос към всеобщия стремеж за мирен и плодотворен живот на цялото човечество; да разшири международното сътрудничество в името на напредъка в образованието и културата; да подпомогне чрез всичко това развитието на отношения на приятелство, взаимопомощ и мир между Съединените щати и другите страни.”

Днес, “Фулбрайт” е най-широко признатата и престижна програма за обмен в света. През изминалите седем десетилетия чрез програмата “Фулбрайт” е осъществен академичен и културен обмен на около 325 400 стипендианти, 122 800 от САЩ и 202 600 от други страни по света. Тя функционира в над 155 страни и ежегодно присъжда чрез открит конкурс около 8 000 нови стипендии в цял свят на хора с потенциал да представят културното многообразие на тяхната нация.

След завръщането си в родината голяма част от Фулбрайтовите стипендианти се реализират като изтъкнати учени, журналисти и творци, политици, дипломати, членове на правителства, дори държавни глави и министър-председатели. Тридесет от стипендиантите по програмата са заставали начело на държавата си; петдесет и трима са носители на Нобелова награда, осемдесет и шест – на наградата Пулицър, двадесет и осем са получили стипендията за гении на фондация Макартър, а четиринадесет са носители на Президентския медал на свободата.

Програмата “Фулбрайт” се администрира от Бюрото за образователни и културни дейности към Държавния департамент на САЩ със съдействието на агенции като Института за международно образование и Съвета за международен обмен на учени. Съветът за международни стипендии “Джеймс Уилям Фулбрайт” , който се състои от дванадесет души назначавани от американския президент, определя основните насоки на образователния обмен. В 50 страни извън САЩ програмата “Фулбрайт” се осъществява от Фулбрайтови комисии, които отстояват принципа на двунационализма, недвусмислено подчертаван от самия сенатор Фулбрайт. “Никога не съм искал това да бъде чисто американска програма… Във всяка страна двунационални комисии трябва да разработят програма, съответствуваща на техните разбирания за подбор на студенти, учители, преподаватели и естествено на техните проекти.”

Основният източник за глобално финансиране на програмата “Фулбрайт” са средствата, ежегодно отпускани от американския Конгрес. За финансовата 2015 г. те възлизат на 236 милиона щатски долара. Голяма част от държавите, които участват в програмата “Фулбрайт”, както и фондации и приемащи институции съфинансират програмата чрез финансови средства и/или материална подкрепа.