70 години!
Застанете на входа на Университета: забързани стройни фигури, одухотворени млади лица, тежки атласи в саковете, весела глъч, непозната реч, закачки и напомняне за „довечера…”. И угрижени болни по пейките в болничния двор.
Току пред клиниката ще излезе и Професорът: студентите ще го наобиколят, за да питат за изпита, старците – за хапчетата си… както през всичките тези години…
70 години.
Старата болница стои на мястото си, но вече е в Центъра. Рояци есемеси жужат и жилят спомена за файтонджийските коне, с които някога се стигаше до нея. На паркинга отсреща днес дремят други „конски сили“… За минути те прекосяват не разстоянието, а годините и отвеждат до „новата“ болница – огромна и модерна, засега – все още в края на града. От нея тръгват други спомени, и така – 70 години!
Фасадите се сменят, никнат аудитории, множат се факултети, студентите стават лекари, преподавателите оставят след себе си нови учители…
И Университетът – младее!