Историята ни – част 2: ВМИ “Иван Павлов” – Пловдив

История на Медицински университет -  Пловдив
История на Медицински университет – Пловдив

Проф. Тодор ЗАХАРИЕВ 1957 – 1964 г.
Проф. Тодор ЗАХАРИЕВ
1957 – 1964 г.
За ВМИ „Иван Петрович Павлов“ в края на 50-те години на миналия век започва период на разширяване и утвърждаване. Това е златното десетилетие на висшето ни училище, когато негов ректор е проф. д-р Тодор Захариев (1957 – 1964 г.).

Той има специализации в редица европейски страни, представлявал е нашата страна в Световната здравна организация, ръководи Катедра по организация на здравеопазването. Зад тази официална визитка се крие един безпрекословен авторитет, ръководител, готов за интересите на ВМИ да влезе в конфликт със силните на деня, човек със сърце, отворено за болката на всекиго.

За него понятието „личен принос“ означавало да запретне крачолите на официалния костюм, да нагази в калта и да замахне с кирката наравно с останалите бригадири.

history10-mu-plovdivДа, бригадири. Защото в онези години доброволният труд на студентите бригадири е помогнал и при строителството на днешната сграда на ФОЗ, на ремонтите на старите аудитории и общежитията, за изграждането на почивната станция на „Цигов чарк“.

Навярно тези спомени ще предизвикат скептични усмивки у днешните студенти, но може би там е пламнала любовта на родителите им. Времена на ентусиазъм! Те са в основата и на културната биография на Медицинския университет.

Още в началото са създадени студентски хор и оркестър, драматичен състав и хореографска трупа. Диригент на хора е д-р Пантелей Димитров, студентът с факултетен № 1 на Медицинския факултет. Пръв диригент на медиците симфоници е д-р Ули Порязов.

Дълги години в центъра на студентския живот е „Културният клуб“ и в него се подвизават любимците на колегите си Владимир Запрянов и Тома Христодулов. Традициите му са наследени от „Ескулап“ с председател Желязко Христов. Организират се занимания по различните секции – Клуб на художника, камерен състав, вокално-инструментална група „Знахари“, после „Детелина“, „Студентина“ – сатиричен и театрален състав. Незабравими са ежегодните фестивали на студентската художествена самодейност.

Неразделна част от медицинското обучение и практика още от първите години на МУ са студентските научни дружества (СНД). Първи ръководител на кръжочната дейност е проф. д-р Асен Шопов. В периода 1951 – 1953 г. научен ръководител на дружествата е проф. Виктор Врански, а председател – студентът Чудомир Мерджанов, бъдещ професор и зам.-министър на здравеопазването през 80-те години; през 1953 – 1954 г. – проф. Трайко Запрянов и студентът Димитър Василев; от 1954 до 1957 г. – проф. Петър Миронов и студентката Блага Чилова, израснала до професор и ръководител на Катедрата по очни болести.

В по-късните години с организаторската си работа в СНД изпъква бъдещият депутат Кънчо Марангозов. Най-добре са работили кръжоците по анатомия и хистология (още от 1947 г.!), детски болести, патофизиология, този на І хирургия и по психиатрия. От редиците на кръжоците са излъчени първите аспиранти в Медицинския факултет, бъдещите професори Д. Илучев, Бл. Чилова, Н. Атанасов, Ст. Златев, Ив. Василев, Г. Вълкова и много други. Още тогава е бил печатан сборник със студентски научни съобщения „Кръжочен бюлетин“.

През 80-те години традициите бяха продължени в движението за Техническо и научно творчество на младежта (ТНТМ). То бе оглавено от проф. Стойко Златев и неговия заместник – проф. Василий Ишев. Секретари на организацията са д-р Е. Петрова и д-р Т. Дерменджиев. В Медицинския факултет секретари са бъдещите ръководители на катедри – студентите Б. Хаджиев и Ст. Горанов, а в Стоматологичния факултет – Хр. Кисов и Г. Тодоров.

Младежкото научно творчество в института бе високо оценявано на локални, национални и международни форуми. Студентските постижения са представяни в т.нар. „Дискусионен клуб“ и отразявани в собствен „ТНТМ научен бюлетин“. По-късно младежкият пиетет към науката намери своята изява в Студентското научно дружество „Асклепий“, създадено от проф. Иво Димитров и доц. Владимир Сираков.

Проф. Антон МИТОВ 1964 – 1966 г.
Проф. Антон МИТОВ
1964 – 1966 г.
Сам нестандартна личност, проф. Т. Захариев има изключително успешни управленчески идеи и решения, които определят развитието на университета в следващите десетилетия. Сред тях са списанието Folia medica, Централната научноизследователска лаборатория (ЦНИЛ) и замисълът за Стоматологичен факултет. Тази градивна линия е продължена и доразвита от следващите ректори – изтъкнатият интернист, проф. д-р Антон Митов (1964 – 1967 г.) и големият хирург – проф. д-р Пею Мишев (1966 – 1973 г.).
Проф. Пею МИШЕВ 1966 – 1973 г.
Проф. Пею МИШЕВ
1966 – 1973 г.

Централната научноизследователска лаборатория бе изградена в средата на 60-те години в сградата на днешната Централна клинична лаборатория. В нея се съсредоточиха уникална научноизследователска апаратура и елитни кадри, които подпомагаха научната дейност и диагностиката на всички клиники и катедри на Института. ЦНИЛ бе подчинена на зам.-ректора по научната част (в годините на създаването и утвърждаването є – проф. Б. Бъчваров, проф. Ив. Толев, проф. Ив. Георгиев).

В продължение на почти 15 години в лабораторията са подготвени голяма част от кандидатските и докторските дисертации, както и хабилитациите в Института. В състава на ЦНИЛ първоначално се включват Централната биохимична лаборатория (ръководител: ст.н.с. ІІ ст. Ралица Белева-Стайкова), Патоморфологичното отделение с електронномикроскопска лаборатория (ръководител: ст.н.с. ІІ ст. д-р Минчо Драгиев), Лабораторията за научна медицинска апаратура (ръководител: ст.н.с. І ст. Петко Рашков), Лабораторията по авторадиография (д-р М. Тилева), Генетика (д-р Г. Вълкова), Вивариумът (д-р Г. Калайджиев) и Радиоизотопният център (д-р А. Майсторски и д-р Кр. Язов и по-късно – доц. Атанас Боздуганов).

С годините апаратурата и лечебно-диагностичните възможности на Радиоизотопния център нараснаха и той бе включен в състава на Катедрата по рентгенология и радиология. ЦНИЛ стана люлка на широко разгърнатата изобретателска и рационализаторска дейност на сътрудниците на ВМИ. В продължение на три десетилетия ВМИ – Пловдив е начело в творческото съревнование в системата на Технико-икономическия съвет на Министерството на народното здраве.

history11-mu-plovdivСписанието на Медицинския университет Folia medica първоначално се издава като притурка на чужди езици към „Сборник трудове на ВМИ“. Главен редактор на първия том на списанието (4 книжки), отпечатан през 1959 г., е проф. д-р Елисей Янев.

Вече 56 години Folia medica популяризира постиженията на сътрудниците на университета, които чрез университетската библиотека достигат до повече от 100 институции в 33 държави. Така се осигурява значителен книгообмен и достъп до редки за нашата страна заглавия. Днес Folia medica има широка международна известност и най-висок рейтинг сред българските перио-дични медицински списания. Зад тези постижения се крие трудът на редактори, уредници, научни секретари, преводачи, като: проф. Дойчин Братованов, проф. Пею Мишев, проф. Димитър Илучев, проф. Истилиан Кърнолски, проф. Стефан Костянев, проф. Виктория Сарафян, проф. Тодорка Цветкова.

През 1972 г. се надига нова вълна на централизация и висшите медицински институти в столицата, Пловдив и Варна стават факултети на Медицинска академия. След пет години те връщат самостоятелността си като институти, а Пловдивският вече е съставен от два факултета – Медицински и Стоматологичен.

Още през 1962 г. проф. Т. Захариев настоява пред Министерския съвет за разкриване на нова медицинска специалност – „Стоматология“. Дотогава лечебните функции на бъдещия факултет се изпълняват от Отделение по лицево-челюстна хирургия (д-р Л. Анави, д-р А. Вапцаров, д-р Р. Тикларов). Предложението отлежава по министерските папки цели осем години и става реалност на 24 септември 1970 г.: с Решение № 230 на Министерския съвет на НРБ в Пловдивския медицински факултет се разкрива специалност „Стоматология“.

history12Само два месеца по-късно, на 24 ноември, тържествено се откриват учебните занятия на 110-те студенти стоматолози. Четири години по-късно – през август 1974 г., вече е създаден самостоятелен Стоматологичен факултет, с учебна и лечебна дейност. През 1973 г. за „Стоматологията“ е определена сградата на бившия тютюнeв склад „Томасян“, който се намира на пресечка на булевард „Руски“. Превръщането на тютюневите складови помещения в стоматологични кабинети, отговарящи на всички хигиенни изисквания, предполага много усилия и средства. Първи декан на Стоматологичния факултет е доц. д-р Минчо Банчев.

През 1977 г. за декан е избран проф. д-р Марин Вутов. Начело на отделните катедри застават висококвалифицирани преподаватели. Ръководител на Катедрата по ортопедична стоматология е проф. д-р Васил Николов. Проф. д-р Донка Пеева-Гюлева поема Катедрата по терапевтична стоматология и детска стоматология. Катедрата по хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия е поверена на проф. д-р Пеню Пеев.

Асистентските места се заемат бързо, а във времето голяма част от асистентите израстват като прекрасни преподаватели и се хабилитират: проф. д-р Петър Кавлаков, проф. д-р Георги Георгиев, проф. д-р Косьо Атанасов, проф. д-р Ралин Ралев, ст.н.с. Стефан Иванов, проф. д-р Петър Ботушанов, проф. д-р Димитър Атанасов и още много други.

Амбициозни и инициативни, ръководителите и преподавателите на новооткрития Стоматологичен факултет въведоха най-съвременните теоретични концепции и практики в подготовката на студентите стоматолози. Преподавателите от теоретичните катедри на Медицинския факултет адаптираха своя материал спрямо специфичните нужди на денталната медицина. В анатомията и хистологията това е принос на проф. Г. Балтаджиев и проф. И. Георгиев, по микробиология и имунология – на проф. Ст. Златев, в патоанатомията – на доц. К. Солов.

През 1978 г. се създава филиал на Института в близкия окръжен град Пазарджик. Местната Окръжна болница става база за обучение на студенти от горните курсове. Декан на филиала, изнесъл трудностите по организацията му, е проф. Стоян Байкушев. Съставът на хабилитираните преподаватели бързо се комплектова и по-късно филиалът в Пазарджик се оказа отправна точка в кариерата на редица бъдещи ръководители на катедри на МУ. Дали непрекъснатото кръстосване в посока изток – запад, с близо 80 км дневен преход, идва много както на студентите, така и на преподавателите, или вече регионът се оказва осигурен с медицински специалисти, но след време се взема решение за закриването на филиала. Но това става по-късно.

Следващите лица от галерията на ръководители на Медицинския университет са декани – проф. д-р Иван Толев (1973 – 1977 г.) и проф. д-р Въко Митков (1978), чиято длъжност прераства в ректорска (1979 – 1981 г.)при поредното възстановяване на ВМИ. Проф. д-р Константин Цонев (1981 – 1985 г.) и проф. д-р Любен Григоров (1985 – 1989 г.) успешно отстояха самостоятелния път на пловдивския институт. По същото време декани на Стоматологичния факултет са доц. д-р Петър Ботушанов (1981 – 1985 г.), доц. д-р Георги Георгиев (1985 – 1987 г.) и доц. д-р Петър Кавлаков.

На 10 ноември 1989 г. започват бурни промени в обществено-политическия живот на България. Настъпва и поредното говорене за реформи, зад което в някои случаи се крият опити за натиск и атаки срещу образованието. През тези години на преход, разместване на пластове и ценности са необходими хора, които с твърдост, компетентност и умела ръка да ръководят и защитават вече завоювани позиции в обществото. С тази нелека задача се справя първият ректор – дентален медик, проф. д-р Петър Ботушанов (1989 – 1991 г.).

Проф. Панайот Солаков (1991 – 1995 г.) е първият ректор, избран с тайно гласуване от Общото събрание на ВМИ. Неговият мандат съвпада с тежък период на материална оскъдица в страната, но ръководството намира начин за закупуване на уникална апаратура. В този период декан на Медицинския факултет е проф. д-р Атанас Джурджев (1990 – 1995 г.), а на Стоматологичния факултет – проф. д-р Георги Георгиев (1990 – 1995 г.).

На 21 юли 1992 г. Медицинска академия за пореден път е реформирана. Висшият медицински институт в Пловдив получава автономност, която му дава относителна финансова независимост и свобода при организация на административната дейност. В новите условия през месец май 1995 г. Общото събрание избира за ректор проф. д-р Атанас Джурджев (1995 – 2003 г.), а декани на Медицинския факултет са проф. д-р Петър Учиков (1995 – 1998 г.), доц. д-р Георги Паскалев (1999 – 2003 г.) и доц. д-р Илия Йовчев (2003 – 2011 г.).

В началните години на прехода след 1989 г. в два последователни мандата декан на Факултета по стоматология (по-късно Дентална медицина) е проф. д-р Георги Георгиев (1990 – 1995 г.), през следващите два мандата (1996 – 2003 г.) – проф. д-р Стоян Владимиров. През месец декември 2003 г. негов приемник като декан става проф. д-р Димитър Атанасов, след него пак се връща проф. д-р Стоян Владимиров (2007 – 2011 г.).

Доц. Георги ПАСКАЛЕВ 2003 – 2011 г.
Доц. Георги ПАСКАЛЕВ
2003 – 2011 г.
Личностите се сменят, но линията е една и тя е плодоносна. В двата ректорски мандата на доц. д-р Георги Паскалев (2003 – 2011 г.) Университетът постига успехи, съпоставими с подема при ректорството на проф. Т. Захариев: Факултетът по дентална медицина заема новата си база, създадени са Фармацевтичният факултет и Факултетът за обществено здраве, построен е прекрасният Аудиторен комплекс, кокетният параклис, обновен едворът на І база, издигна се паметникът на патрона на ВМИ „И. П. Павлов“. Въвежда се англоезиковото обучение, катедрите са укрепени кадрово и с апаратура.

Своята дейност разгърна и Департаментът за езиково и специализирано обучение, подготвящ основно чуждестранните студенти. Разрастването на висшето медицинско училище и подготовката на студенти по десетки специалности води съвсем естествено и до следващите промени.

През 1997 г. основаното още в 1942 г. Медицинско училище за обучение на средни медицински кадри се вгражда в структурата на МУ като Медицински колеж. В продължение на повече от 30 години негов директор е доц. д-р Недялка Кръстева (от 1980 до 2011 г.). Сроковете на обучение се запазват – три години, като в процеса на подготовка се реализират съвременни академични програми, които отговарят на изискванията на здравно-образователната система, практикувана на континента.

Медицинският колеж получава през годините и високи награди и признание не само у нас, но и в чужбина. Той участва в международни организации като Европейския сестрински модул и има авторитетно присъствие в Асоциацията на колежите в България.

Представянето на ръководните екипи на Университета е израз на заслужено уважение и приемственост, но за пловдивчани и за десетките хиляди пациенти от цяла Южна България Университетът – това са работещите в него „народни лекари“, като хирурзите проф. Антон Червенаков, проф. Юрий Тошев, проф. Лазар Хайдудов, проф. Димитър Плосков, проф. Янко Добрев, проф. Петър Дееничин, доц. Нисим Калев, доц. Любомир Пачеджиев, проф. Иван Зънзов; интернистите проф. Петър Миронов и проф. Антон Митов; педиатрите проф. Иван Андреев, проф. Иван Вапцаров, проф. Христо Михов; акушер-гинеколозите проф. Ламбри Ламбрев, проф. Тодор Вълков, проф. Тотю Пиперков; анестезиолозите проф. Атанас Атанасов и доц. Банко Воденичаров; дерматолозите проф. Богдан Бъчваров и проф. Иван Толев: психиатрите проф. Кирил Чолаков и проф. Ташо Ташев, патолозите проф. Асен Проданов и проф. Христо Миленков.

history15-mu-plovdivТе са генералите на нашия здравен фронт. Имената на някои от тях са изсечени в камък на входа на болницата, на тях са кръстени аудитории и учебни зали, хиляди техни възпитаници продължават делото им.

Настъпването на третото хилядолетие съвпада с нови реформи и промени в Медицинския университет. Най-съществените от тях са залегнали в приетия Закон за лечебните заведения (1999), според който лечебната дейност се отделя от учебната. Настъпва промяна и в наименованията – „стоматологията“ вече се изписва като „дентална медицина“, а познатият „стоматолог“ вече е „лекар по дентална медицина“. Това едва ли повишава самочувствието, а в същото време преподавателите и студентите по дентална медицина са сюрпризирани неприятно от развоя на събитията.

След като са вложени много средства и сили за превръщането на тютюневия склад в прилична база за стоматологично обучение и практика, реституционните закони връщат сградата на предишните є собственици. Базата пак може да се ползва, но при наеми, които са непосилни за търговски обекти, камо ли за учебно заведение. Но всяко зло за добро, както гласи народната мъдрост. Високите наеми притискат не само ръководството,но и стопаните на града.

През 1993 г. общината предлага решение: преобразуване за нуждите на Стоматологията на незавършения детски център в подножието на Младежкия хълм. С много перипетии и инфарктни ситуации преминава първият етап на строителните работи. Откриването на новата база става на 18 юни 2006 г., а окончателното завършване и настаняване на всички катедри – година по-късно. Днес отдалеч може да се види слънчевата сграда, с много зеленина, цветя и достатъчно широка фасада за новото име – Факултет по дентална медицина.

Законът за лечебните заведения променя коренно и Медицинския факултет. Цялата сложно изградена диагностично-лечебна структура, т.е. болницата на ВМИ, става самостоятелно юридическо лице с определен предмет на стопанска дейност и при преобразуването е записана в регистрите като еднолично търговско дружество – МБАЛ „Свети Георги“. След процедурите по акредитация на болницата е признат статут на „университетска“.

Новоучреденото еднолично търговско дружество става собственик на дълготрайни материални активи, които включват недвижимо и движимо имущество, медицинска апаратура за диагностика и лечение, както и друга техника, на обща стойност повече от 40 милиона лева. Близо 2500 души наброява личният състав на УМБАЛ, от които близо 400 са от научно-преподавателския състав.

С решение на парламента от 13 февруари 2002 г. ВМИ придобива поредното си ново наименование – „Медицински университет – град Пловдив“.