С решение на парламента от 13 февруари 2002 г. ВМИ придобива поредното си ново наименование – „Медицински университет – град Пловдив“.
Разделяш се с болница, но се сдобиваш с факултет – нещо такова се получава в развитието на Медицинския университет. Така през лятото на 2003 г. с решение на Министерския съвет в Пловдив започват да се обучават студенти в нов факултет – Фармацевтичен. Утвърдената бройка за първия випуск фармация е 30 студенти.
След три години на развитие в движение и създаване на преподавателски кадри, факултетът получава положителна оценка при акредитацията на НАОА и от 28 април 2005 г. става основно звено в структурата на медицинското училище. Декан на факултета е доц. Людмил Луканов, а първи преподаватели са и ст.н.с. II ст. Христо Димов (технология на лекарствените средства) и проф. дфн Златка Димитрова (социална медицина).
По същото време започва и реализацията на следващата амбициозна стъпка – изграждането на Факултет за обществено здраве (ФОЗ). Най-напред се създава Катедра „Здравни грижи“ с ръководител доц. д-р Мариана Льочкова (2003 г.) със секции „Управление на здравните грижи“ и „Обща медицина“ (ръководител ст.н.с. д-р Георги Иванов). През 2004 г. специалността „Здравни грижи“ получава първата 5-годишна програмна акредитация.
На 8 май 2009 г. е публикуван Указ на Министерския съвет за разкриване в МУ – Пловдив на Факултет за обществено здраве „Проф. Тодор Захариев“. Негов пръв декан е проф. д-р Желязко Христов – незабравимият лидер на КНСБ, създателят на ФОЗ.
Изграждането, поддържането и обновяването на материалната база на МУ и УМБАЛ „Св. Георги“ имат своята одисея. Още в далечната 1945 г. Пловдивската община е определила първото строително петно, но едва десетилетия по-късно започва истинското активно изграждане. Всичко се извършва едновременно на няколко фронта – както ново строителство, така също разширения и реконструкции на съществуващи сгради.
Строителството в онези години си е доста сложен процес, но плодовете не закъсняват – нови клиники, лаборатории и компютърни зали, извисяват се днешните импозантни хирургии, студентските общежития, не закъсняват и спортната зала, библиотеката, болничната аптека и кухня, парната централа и гаражът, пералнята.
В периода 1967 – 1969 г. е получен строителен парцел край язовир Батак. Студентите, служителите и преподавателите запретват ръкави и изграждат собствена почивна станция на Цигов чарк. През 1998 г. завършва и строителството на втора почивна база на Южното Черноморие, в околностите на с. Велика.
Повратен момент в развитието на Университета и болницата е строителството на новия Хирургичен блок (база 2). Първата копка е направена на 30.04.1968 г., но строителството завършва 20 години по-късно. Новата база допринася за подобряване на лечението в хирургичните клиники, разкриват се клиники и отделения по нови специалности, нова библиотечна база. Създават се възможности за по-добра организация на учебната дейност. Броят на болничните легла отговаря на нуждите на обучението на нарасналия брой студенти.
В последните години ресурсите на огромната сграда се използват пълноценно. В нея се прехвърлят АГ клиниката, кардиологията, гастроентерологията, пневмологията. В освободения от тях сграден фонд са разположени Фармацевтичният факултет и ФОЗ, както и част от теоретичните катедри (анатомия, физиология, хигиена).
Студентският бит е обезпечен с три прекрасни общежития – на ул. „Царевец“ № 2 (в близост с Хирургичния блок и Инфекциозна клиника) и в района на Медицинския колеж. В тях студентите получават не само възможност за пълноценно учение и почивка, но ползват и първокласни столове, филиали на университетската библиотека, модерна спортна база. Само през последните години за реновирането им са похарчени почти 3 милиона лева.
Най-открояващото се архитектурно постижение в богатата строителна програма на Университета е новият модерен Аудиторен комплекс, отличен с втора награда в националния конкурс „Сграда на годината – 2011 г.“. През всичките 70 години на висшето училище обучението на студентите медици е подчинено на високоблагородни принципи, еманация на които е девизът му „Посветени на хуманността!“.
Ако общоприетата Хипократова клетва може да се помести в една страница, то задълженията, които поема практикуващият лекар – писани и неписани, са стотици. Затова и през 90-те години учебните програми в Медицинския университет са съотнесени към световните стандарти, за да се постигне пропорция 1:3 между предклиничните и клиничните дисциплини. Приетата кредитна система създава условия за индивидуални планове за професионална подготовка на всеки студент и специализант.
От създаването му досега в Медицинския университет са подготвени и придобили магистърска степен 16 017 лекари по медицина, 4653 по дентална медицина, 619 фармацевти, 728 специалисти по обществено здраве и здравен мениджмънт, 726 бакалаври по управление на здравните грижи. През 70-ата юбилейна година научно-преподавателският състав наброява 721 специалисти: 63 професори, 105 доценти, 268 главни асистенти, 192 асистенти, 46 старши преподаватели и 47 преподаватели.
Днес Медицинският университет има знаково присъствие в живота на Пловдив. Авторитетът му се поддържа от работата и морала на неговите възпитаници. Довчерашните студенти са способни лечители, авторитетни ръководители и уважавани преподаватели. От редиците на пловдивските медици излязоха кметове, парламентаристи, министри и висши държавни служители, които носят в себе си благородството и хуманността, култивирани от студентската скамейка.
И когато все пак някой ден очакваната реформа в българското здравеопазване се случи, то в нея съществена роля ще играят лекарите, положили Хипократовата клетва в подножието на древните хълмове край Марица.
На 14.07.2011 г. за ректор на МУ – Пловдив е избран проф. д-р Стефан Костянев, дмн, ръководител на Катедрата по патофизиология. „Качество и академизъм“ е мотото на неговата мандатна програма. В екипа за реализацията є са зам.-ректорите проф. д-р Мария Куклева, проф. д-р Виктория Сарафян, проф. д-р Мариана Мурджева, проф. д-р Борислав Китов и проф. д-р Стефан Сивков.
Те имат поддръжката на деканите: на Медицинския факултет – проф. д-р Николай Бояджиев, на Факултета по дентална медицина – проф. д-р Георги Тодоров, на Фармацевтичния факултет – доц. Людмил Луканов, на Факултета за обществено здраве – проф. д-р Румен Стефанов, на директора на Медицинския колеж – доц. д-р Николета Трайкова, и на директора на Департамента за езиково и специализирано обучение – доц. Светла Пачева.
Времето ще отсее грешките ни от постиженията, които ще останат в славната история на Медицинския университет – Пловдив.