Катедра по акушерство и гинекология

Академичен състав

1.проф. д-р Екатерина Учикова дм, Ръководител катедра
2. Проф. Кръстева, дм
3. Проф. Димитракова, дм
4. Д-р И. Амалиев
5. Д-р Иванчева
6. Д-р Ямаков
7. Д-р Г. Амалиев, дм
8. Д-р Крумов
9. Д-р Порязов
10. Д-р Пархулева, дм
11. Д-р Петлешкова
12. Д-р Тержуманов
13. Д-р Стоилов
14. Д-р Василева
15. Д-р Чалова
16. Д-р Младенова
17. Д-р Влахова
18. Д-р Мерджанова
19. Д-р Захариева
20. Д-р Ямакова
21. Д-р Генчева

Научна дейност

Главните направления на научно изследователската дейност са:

• нови диагностични методи в акушерството и гинекологията;
• съвременни подходи при патология на бременността;
• онкогинекологични проблеми.

Основните направления в научната дейност на Катедрата по АГ през последните 5 години са в областта на:

• репродукцията и перинаталната медицина;
• неонатологията;
• гинекологичната ендокринология;
• семейното планиране и контрацепция;
• съвременна ехография.

През 1974 г. в Катедрата се провежда Трети Конгрес на акушер-гинеколозите в България.

Катедрата има представени и внедрени изобретения и рационализации:

• проф. Андреев – 1 изобретение, 17 рационализации;
• доц. Стоянов – 1 изобретение и 7 рационализации;
• доц. Грозданов – 1 рационализация;
• д-р Делев – 1 рационализация;
• д-р Малкова – 1 рационализация;
• д-р Пехливанов – 2 рационализации;
• д-р Христамян – 2 рационализации.

През 1976 г. проф. Пиперков и д-р Кичукова въвеждат лапароскопията като оперативен и диагностичен метод.

През 1978 г. за първи път в България доц. Грозданов въвежда контактната хистероскопия с извършване на прицелна биопсия.

От 1994 г. Катедрата разполага с модерен панорамен ригиден и флексибилен хистероскоп „Олимпус”, който позволява извършването на диагностична хистероскопия и провеждането на някои оперативни интервенции при заболявания на маточната кухина.

От 1982 г. доц. Малинова и д-р Делев въвеждат ултразвуковата диагностика в ежедневната акушерска и гинекологична практика.

Понастоящем катедрата разполага с модерен 3Д/4Д ехографски апарат на фирмата Дженерал електрик със съвременни диагностични възможности Цветен Доплер, фетална морфология и др.

Понастоящем в Катедрата разработват дисертационните си трудове 2-ма редовни и 2-ма задочни докторанти.

Учебници

• проф. Пиперков Ръководство по онкогинекология под редакцията на проф. Божилов, 1982 г.;
• Рентгенова диагностика в гинекологията, 1979 г.;
• Ръководство по хистероскопия, под редакцията на проф. Пиперков, 1985 г.;
• Ръководство за практически уп-ражнения по Акушерство и Гинекология, под редакцията на проф. Мирков, 1985 г.;
• Учебник „Акушерство за студенти по медицина“’, под ръководството на проф. Свето-славова, 1987 г.;
• Учебник „Гинекология“, под ръководството на проф. Щъркалев, 1978 г.;
• Учебник „Гинекология“, под ръководството на проф. Василев, 1983 г.
• проф. Милчев монография „Лейомиома“ 2004 г.
• доц. Тержуманов монография „Атлас по хистероскопия“
• проф. Пехливанов „Избрани глави от гинекологичната практика“, под редакцията на Й. Попов;
• Сборник въпроси за тестово изпитване по акушерство и гинекология
• доц. Кръстева учебник „Педиатрия за студенти медици“ под редакцията на Др. Бобев и Е. Генев.

БИБЛИОГРАФИЯ ДИСЦИПЛИНА АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ

Публикации

Общ брой статии и публикации – повече от 1000, монографии – 50, научни съобщения – 625.

През периода 2010 – 2015 г. от работещите в Катедрата са публикувани над 120 статии в списания у нас и в чужбина, като 15 от тях са с импакт фактор. С тези показатели тя е първенец между катедрите на МУ през 2014 г. Високото качество на научните разработки се потвърждава и от големия брой цитирания.

От сътрудници на Катедрата са изнесени над 30 съобщения в научни форуми у нас и в чужбина. Катедрата ежегодно участва в организацията на различни научни прояви в национален мащаб, като през 2014 г. бе домакин на 13-ия Национален конгрес по акушерство и гинекология.

Монографии

Дисертации

• проф. Андреев -„Вакуум екскохационен метод за прекъсване на бременността техническо усъвършенстване, възможности за приложение на отрицателното налягане в Акушерството и гинекологията”;
• проф. Пиперков „Проучване върху предраковите заболявания на маточната шийка колпоскопски, цитологични и хистологични изследвания на състоянието на маточната шийка при жени от различни етнически групи. „Проучване на трофобластната болест в НРБ /епидемиологични, клиникодиагностични и профилактични аспекти/;
• доц. Грозданов „Диагностични възможности на контактната хистероскопия“;
• проф. Милчев „Клиникои медико-социални аспекти на късни токсикози на бременността“; „Оптимизиране на храненето при бременни жени с патология на бременността“;
• доц. Кичукова “Сравнителни проучвания на диагностичните възможности на методите на изследване на pars gestationis при стерилните жени“;
• доц. Порязов „Диагностични проучвания върху уринарната стрес инконтиненция при раждали жени“;
• проф. Пехливанов „Изоензими на алкалната фосфатаза при нормална бременност и прееклампсия“;
• доц. Кръстева „Пневмотахографска характеристи-ка на дихателната адаптация на новородени от нор-мални и оперативни раждания“;
• доц. Малинова „Възможности на TVS сама или съчетана с други методи за диагностициране на ендометриална патология при жени в постменопауза“;
• д-р Димитрова „Възпалителни заболявания на вулва и влагалище в детска възраст“;
• доц. Тержуманов „Диагностични възможности на панорамната хистероскопия“;
• д-р Б. Кузманов „Диагностични възможности на офисната хистероскопия“;
• д-р Димитракова „Клинично значение на промените на някои плацентарни ангиогенни протеини и компоненти на имунната система в кръвта при прееклампсия“;
• д-р Учикова „Промени в показателите на хемостазата при жени употребяващи ниско дозирани хор-монални орални контрацептиви с Desogestrel и Gestodene“.
• д-р Б. Иванов – „Доплерова велосиметрия за определяне времето за родоразрешение при вътрематочно изоставане на плода“ (2011);
• д-р Г. Амалиев – „Промени в някои показатели на фибринолизата при прееклампсия и спонтанни аборти“ (2013);
• д-р Мл. Младенова – „Роля на инсулиновата резистентност при прееклампсия“ (2013);
• д-р Н. Парахулева – „Диагностична надеждност на анти-Мюлеровия хормон при синдрома на поликистозните яйчници“ (2015).